Решение № 10191 от 29.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15461/2008 г.

Решение № 10191 от 29.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15461/2008 г., V о., докладчик председателят Андрей Икономов Производството е по реда на чл. 126 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба (неправилно наречена "молба") на Димо Георгиев Петров от гр. София, действащ като управител на "Билдинг експрес" ООД, гр. София, против мълчалив отказ на министър-председателя на Министерския съвет (МС) на Република България (РБ) да изпълни задълженията си по чл. 25, ал. 5 и чл. 26 от Конституцията на РБ. Това поведение се преценява от жалбоподателя като неизвършване на фактическо действие, които административният орган е длъжен да изпълни по силата на закона. Моли, на основание чл. 265 и чл. 257 от АПК, да се задължи МС да изпълни задължението си към представляваното от Петров търговско дружество по чл. 25, ал. 5 и чл. 26, ал. 1 от Конституцията на РБ. В различните молби, постъпили във Върховния административен съд (ВАС) по делото, Петров разширява кръга на органите по чл. 256 от АПК и действията, които според него те трябва да изпълнят. Моли съда също така да задължи и министъра на външните работи, ". . . да иска от "Апарата на президента на Казахстан" заплащане на стойността на незаконно присвоеното тяхно движимо имущество и стойността на невъзстановения им данък добавена стойност и неправилно удържания им корпоративен данък" (уточнителна молба от 09.05.2008 г., приложена на л. 6-8 от а. д. № 6281/2008 г. на ВАС), както и да отмени "некомпетентното становище на Посланика, без което е невъзможно каквото и да е плащане", съгласно молба, постъпила на 20.12.2008 г. и приложена към настоящото дело. Ответната страна - министър-председателят на РБ, чрез процесуалния си представител, считат жалбата за неоснователна. Счита посочените разпоредби за твърде общи, които не му вменяват, както и на МС, задължения от типа на описаните от жалбоподателя. Жалбоподателят не е уточнил, обосновал и доказал предмета на жалбата си. Моли отхвърлянето на жалбата. ВАС, състав на пето отделение, за да се произнесе по жалбата, прие за установено от фактическа страна следното: Според изложеното в жалбата, "Билдинг експрес" ООД е било подизпълнител на строеж, осъществяван в гр. Астана, Република Казахстан. Основен изпълнител на обекта е била казахстанската акционерна компания "Казжол Курылыс". По неизяснени по делото причини, на 25.04.1998 г. лица от "Казжол Курылыс" са отнели имущество на жалбоподателя на обща стойност 647745, 00 US$. Жалбоподателят е сезирал правоохранителните органи на Казахстан. Била е започната предварителна проверка за извършване на престъпление от общ характер. Междувременно уведоменият посланик на РБ в Казахстан е посетил складовете на "Билдинг експрес" в гр. Астана. След завръщането си в посолството на РБ, той е отправил писмо до Генералния прокурор на Казахстан, с което е поискал съдействие за решаване на възникналия между двете фирми граждански спор. Последната квалификация е променила хода на разследването от страна на Генералната прокуратура на Казахстан. Предварителното производство е било прекратено. Същевременно е било отнето правото на пребиваване на територията на Казахстан на ръководителят на работата на "Билдинг експрес" в тази страна. Жалбоподателят е уведомил Министерство на външните работи (МВнР) на РБ за станалото. Видно от приложеното по делото и неоспорено от страните Писмо изх. № 71-00-34 (ПК-136/30.06.2000 г.) на ръководителя на приемната на МВнР, Посолството на РБ в Казахстан е предприело мерки за защита на интересите на дружеството. Били са връчени две дипломатически ноти: № РК-048/08.05.1998 г. и № РК-089/25.08.1998 г.). По този повод Генералната прокуратура на Казахстан е уведомила посолството, че компетентните власти са установили липса на данни за извършено престъпление, а се касае за действия във връзка с разваляне на договор между българското дружество "Билдинг експрес- МД" ООД и казахстанското дружество "Казжол Курылыс". Позовавайки се на сключения между двете дружества договор, ръководителят на приемната на МВнР е приканил жалбоподателя да се възползва от предвидената там възможност за отнасянето на спора за решаване от Арбитражна комисия при Търговската палата на Казахстан. По същия въпрос е бил воден разговор и между президентите на РБ и Казахстан. В същия дух и с близко съдържание е и Писмо до управителя на "Билдинг експрес" от директора на Дирекция "Консулски отношения" при МВнР изх. № КО6ПР-1138/06 от 17.04.2008 г., приложено на л. 10 от а. д. № 6281/2008 г. на ВАС. Жалбоподателят основава искането си на поредица от нормативни текстове от Конституцията на РБ, Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи (КЗПЧОС), Устройствения правилник на МС и неговата администрация (УПМСНА) и АПК. Съгласно чл. 25, ал. 5 от Конституцията на РБ, "Българските граждани, пребиваващи в чужбина, са под закрилата на РБ". Чл. 26, ал. 1 от нея прогласява, че "Гражданите на РБ, където и да се намират, имат всички права и задължения по тази Конституция", а чл. 17, ал. 1 и 3 - "Правото на собственост. . . се гарантира и защитава от закона" и "Частната собственост е неприкосновена". Съгласно чл. 13 от КЗПЧОС "Всеки, чиито права и свободи, предвидени в тази конвенция, са нарушени, трябва да разполага с ефикасни вътрешноправни средства за тяхната защита от съответна национална институция дори и нарушението да е извършено от лица, действащи в качеството си на представители на официалните власти". Настоящият състав не възприема тълкуването на жалбоподателя, че така посочените нормативни текстове налагат МС на РБ, неговия председател и министъра на външните работи, осъществявайки конституционните си задължения, да защитават правата на българските граждани в чужбина именно по реда, посочен от жалбоподателя: като предявяват искове от срана на България против друга държава, в случая Казахстан, както и да диктуват начин на поведение и вземане на определени решения от страна на органите на нейната самостоятелна съдебна власт. Разсъжденията, изложени от тричленният състав на ВАС в Определение № 8020/01.07.2008 г. по а. д. № 6281/2008 г. на ВАС за характера на задълженията на РБ и нейните органи са верни. Те действително са изложени общо, без да предвиждат специален ред за защита и да посочват конкретно какви действия трябва да се предприемат от органите на изпълнителната власт. Т. е. какво точно да се извърши от страна на държавните органи на РБ, за да бъдат защитени интересите на българските граждани в чужбина, е предоставено изцяло в правомощията на съответните административни органи. При липса на изрично формулирани и конкретни действия, които с оглед спецификата на всеки случай трябва да се извършат от него, съответния орган трябва да прецени какво е необходимо и достатъчно за да изпълни той задълженията си. В случая органите на изпълнителната власт са извършили действията, които са счели за необходими - предявени са били две дипломатически ноти от страна на Посолството на РБ до съответните власти в Казахстан и въпросът е разискван между президентите на двете държави. Липсата на други действия сочи, че същите органи са преценили извършеното като достатъчно и са счели, че не трябва да вършат нищо друго. От изложеното следва, че административните органи обективно са извършили онези фактически действия, които са счели за задължителни за тях по силата на цитираните нормативни разпоредби и необходими за постигане на целената защита на интересите на "Билдинг експрес" ООД. От горното следва, че жалбата на "Билдинг експрес" ООД се явява неоснователна. Задълженията на държавните органи са формулирани по начин, който предоставя на самите тях правото да преценят вида на необходимата защита. Преценката за начина на реализирането на така предоставената им дискреционна власт не подлежи на съдебен контрол. От друга страна, при безспорното задължение за Българската държава да защити гражданите си, намиращи се в чужбина в случаите, когато от извършените от нея действия не е настъпил целения и желан от гражданите резултат, пострадалите могат, позовавайки се на чл. 7 от Конституцията и на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, да претендират обезщетение от страна на държавата за претърпените от тях вреди. За целта обаче те трябва да инициират производство по реда на Дял III, Глава ХI от АПК, каквото в случая липсва.