Определение № 1304 от 22.11.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1006/2012 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба от Д. И. Д. от [населено място] ЕГН [ЕГН], приподписана от адвокат Б. против въззивно решение на Сливенски окръжен съд № 86/17.04.2012 г. по гр. д. № 101/2011 г. в частта, с която е потвърдено решение на Районен съд, С. № 991/21.12.2011 г., постановено по гр. д. № 5078/2011 г., с което е предоставено на Б. С. Д. ЕГН [ЕГН] ползването на семейното жилище, представляващо втори и трети етаж от жилищна сграда, находяща се в [населено място], местност „Селището” № 25. С изложение по допустимостта на касационното разглеждане касаторът се е позовал на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК с формулиран материалноправен въпрос, свързан с ползването на семейното жилище след развода. Позовава се на ППлВС № 12/28.11.1971 г.; Р. № 3362/29.12.1977 г. по гр. д. № 2469/1977 г., ВС, І г. о.; Опр. № 204/13.02.2012 г. по гр. д. № 1095/2011 г., ВКС, ІІІ г. о.; Р. от 15.04.2011 г. по гр. д. № 13908/2010 г. на СГС; Р. от 10.02.2012 г. по гр. д. № 8244/2011 г. на СГС, копия от които са приложени. Няма данни решенията на СГС да са влезли в сила. За ответник по касация Б. С. Д. е подаден писмен отговор от процесуалния й представител адвокат С. К.. Жалбата е оспорена като неоснователна. Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима. При преценка за допустимост на касационното обжалване Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение констатира следното: За да предостави ползването на семейното жилище на жената въззивният съд е съобразил нетърпимостта в отношенията между бившите съпрузи, пряко свързани със съвместното съжителство на мъжа с друга жена, несъвместимо с правилата на морала и с интересите на малолетната дъщеря на страните П., [дата на раждане] Приел е и че третият жилищен етаж не представлява самостоятелно жилище, тъй като не отговаря на изискванията на чл. 40 ЗУТ. Изключил е жилищните помещения, ползвани от пълнолетния син на страните със самостоятелни права на жилищна площ. Налице e основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Въззивният съд се е произнесъл в противоречие с ППлВС № 12/28.11.1971 г. в частта му относно съвместното ползване на семейното жилище след развода чрез разпределение на ползването. Ето защо Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение