Определение № 570 от 08.11.2012 г. на ВКС по гр. д. № 557/2012 г.

Производството е по чл. 274, ал.2, изр.2 от ГПК. Образувано е по частни жалби, подадени от Н. Т. В. против определение № 254/25.06.2011г. по гр.д.№ 337/2012г. на ВКС ІІІ гр.о., в частта с която е оставена без разглеждане подадената от него касационна жалба срещу решение № 584/08.12.2011г. по гр.д.№ 900/2011г. на Пловдивски апелативен съд в частта, с която е потвърдено решението на Пловдивски окръжен съд. по гр.д.№ 1034/2010г. в частта за мораторна лихва в размер на 2 613,20 лв. Направено е общо оплакване за незаконосъобразност, което не е конкретизирано. Върховният касационен съд, тричленен състав на първо гр. отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното: Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против определение, преграждащо развитието на делото е, поради което съдът я преценява като допустима, съгласно чл. 274, ал.2, изр. 2 във вр. с ал.1 т.1 от ГПК. Разгледани по същество, частните жалби са неоснователни. За да постанови обжалваното определение, съдът е констатирал, че искът за мораторна лихва е с цена 2 613,20 лв., съгласно чл. 69, ал.1 т.1 ГПК и на основание чл. 280, ал.2 ГПК касационно обжалване на решението в тази част е недопустимо. В останалата част за главница от 51 280 лв. не е допуснато касационно обжалване. При постановяване на обжалваното определение не е допуснато процесуално нарушение. Нормата на чл. 280, ал.2 ГПК е приложена съобразно точния смисъл вложен в нея, поради което частната жалба е неоснователна. Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение