Определение № 238 от 21.07.2017 г. на ВКС по гр. д. № 4733/2016 г.

Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК. Образувано е по молба на „Ю. държавно предприятие“ със седалище в [населено място], действащо чрез процесуалния си представител юрк. Н. А. за отмяна на влязло в сила решение № 436 от 31.10.2014 г., постановено по гр.д. № 36/2014 г. на Окръжен съд – Смолян в частта му, с която е уважен предявения от С. А. Г. от [населено място] срещу дружеството – молител, установителен иск по чл. 422 ГПК във вр. с чл. 36, ал. 3 от Закона за адвокатурата за съществуването на вземане за горницата над 24 026.76 лева до присъдения размер от 93 407.04 лева. Молителят, чрез процесуалния си представител поддържа, че решението, предмет на молбата за отмяна, противоречи на друго влязло в сила решение, постановено на 29.06.2016 г. по гр.д. № 1261/2016 г. на ВКС, IV г.о., с оглед на което се претендира наличието на отменително основание по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК. Твърди се, че с решението на ВКС претендираният адвокатски хонорар е изчислен въз основа на цена на иска в размер на 578 169 лева, представляваща ј от данъчната оценка на имота, предмет на исковото производство. В решението, чиято отмяна се иска, обратно, материалният интерес е определен в размер на 2 312 676 лева, което е довело до формирането на различни изводи за размера, в който предявеният от С. А. Г. срещу молителя иск по чл. 36, ал. 3 от Закона за адвокатурата, е основателен. Ответникът по молбата – С. А. Г., в писмено становище поддържа, че е налице основание за спиране на производството по молбата. Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение е констатирал, че по въпроса: „Кога е налице идентичност в предмета на влезлите в сила съдебни решения като основание за отмяна на неправилното решение по смисъла на чл.303, ал.1, т.4 във връзка с чл.307, ал.4 ГПК „ e образувано и е висящо т. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС- т.5 и на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК е спрял производство по делото до приемане на тълкувателно решение по посоченото дело. Настоящият състав като констатира, че т. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС е прието, намира, че производството по делото следва да се възобнови и делото да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание. Водим от изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,