Определение № 593 от 18.07.2011 г. на ВКС по т. д. № 397/2011 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 във връзка с чл. 274, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 286, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Национална агенция за приходите, [населено място] чрез процесуалния й представител Б. В. М. – експерт по приходите с юридическо образование и юридическа правоспособност срещу разпореждане от 31.01.2011г., постановено по в. т. дело № 117/2010г. на Великотърновски апелативен съд, с което е върната касационна жалба вх. № 367 от 26.01.2011г. на Великотърновски апелативен съд, пощенско клеймо 24.01.2011г., от Национална агенция за приходите срещу решение № 255/13.12.2010г., постановено по в. т. дело № 117/2010г. на Великотърновски апелативен съд поради просрочие. Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на обжалваното определение поради нарушаване на процесуалния закон. Излага доводи, че касационната жалба е изпратена по пощата но 24.01.2011г., т. е. в законоустановения срок съгласно чл. 283 ГПК във връзка с чл. 60, ал. 6 ГПК, както и за неприложимост на установените в чл. 633 ТЗ срокове. Моли атакуваният съдебен акт да бъде отменен. Ответникът [фирма] – в несъстоятелност, [населено място], не изразява становище по частната жалба. Частната жалба е процесуално допустима - подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК преклузивен едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и провери данните по делото, приема следното: С решение № 255 от 13.12.2010г., постановено по в. т. дело № 117/2010г. Великотърновски апелативен съд, гражданска колегия е потвърдил решение № 43/04.05.2010г. по т. д. по несъстоятелност № 264/2009г. на Русенски окръжен съд в частта, с която е определена начална дата на неплатежоспособността на [фирма], [населено място] – 17.01.2005г. Съгласно чл. 633, ал. 1 Т З решенията по чл. 630 и чл. 632 ТЗ подлежат на обжалване в 7-дневен срок от вписването им в Търговския регистър. Посочената разпоредба се явява специална спрямо чл. 283 ГПК, в който преклузивният срок за подаване на касационна жалба е едномесечен от връчване на обжалваното решение на страната. Препис от въззивното решение е получено от НАП на 06.01.2011г. от Т. Т. – гл. експерт по приходите. Същото е вписано в Търговския регистър на 22.12.2010г. и следователно срокът за подаване на касационна жалба изтича на 29.12.2010г. – сряда, присъствен ден. Но въззивният съд в обжалваното решение № 255/13.12.2010г. е определил седмодневен срок за обжалване от съобщаването му на страните, т. е. срокът за обжалване е изтекъл на 13.01.2011г. - четвъртък, присъствен ден. Касационната жалба е изпратена по пощата на 24.01.2011г., видно от пощенското клеймо върху плика. При тези данни правилно въззивният съд е приел, че касационната жалба е просрочена, тъй като същата е подадена след изтичане на срока по чл. 633, ал. 1 ТЗ, включително след изтичане на предоставения от съда срок до 13.01.2011г. С изтичането на специалния преклузивен срок не съществува законова възможност да се преценява правилността на въззивното решение. Въз основа на изложените съображения се налага изводът, че Великотърновският апелативен съд законосъобразно е върнал подадената касационна жалба с обжалваното разпореждане, поради което същото следва да бъде потвърдено. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение