Определение № 371 от 28.05.2013 г. на ВКС по т. д. № 1898/2013 г.

Производството е по чл. 274 ал.3 т.1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] чрез пълномощника на страната - адв.Г.А., против определение № 644 / 28.12.2012 год. на Варненски апелативен съд,Търговско отделение, с което е потвърдено разпореждане № 10 100 / 18.09.2012 год. по т.д. № 944 / / 2011 год. на Окръжен съд [населено място], за връщане на подадената от жалбоподателя въззивна жалба срещу постановеното на 23.02.2012 год. решение по т.д.№ 944 / 2011 год. на Варненски окръжен съд, поради неотстранена нередовност на същата - незаплатена държавна такса за въззивното обжалване. Жалбоподателят оспорва правилността на определението, с довода, че неправилно въззивният съд е игнорирал несъобразяването от първоинстанционния съд с нормата на чл.39 ал.1 ГПК - за връчване на съобщения и призовки на страната чрез пълномощника й и на адреса на същия, когато има посочен такъв. Това е и изводимия от изложението по чл.280 ал.1 ГПК, макар и неформулиран изрично, правен въпрос, обоснован само с едно решение, постановено по реда на чл. 290 ГПК и удовлетворяващо посочената хипотеза по чл.280 ал.1 т.1 ГПК, по процесуалноправния въпрос - „ Редовно ли е, съобразно чл. 39 ГПК, призоваването на страната лично, когато същата е посочила по делото съдебен адресат, в случая и пълномощник ? „. Ответната страна - [фирма] – не е депозирала отговор. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната жалба е депозирана в срока по чл. 275 ал.1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт. За да се произнесе по основанията за допускане на касационното обжалване, настоящият състав съобрази следното: Жалбоподателят се позовава на неполучено от него, на посочения и променен в хода на производството адрес, съобщение за дадените от първоинстанционния съд, с разпореждане № 8253 / 27.07.2012 год., указания за отстраняване нередовности на въззивната жалба, въпреки удостовереното в самото съобщение с дата на връчване - 5 септември 2012 год. – обстоятелство, че призовката е получена лично от адв .А., пълномощник на [фирма]. Истинността на удостовереното не е оспорена, с ангажиране на доказателства за неавтентичността на подписалото я като адв. Г. А. лице, пълномощник на [фирма]. Действително съобщението е изпратено на първоначалния адрес на пълномощника, различен от посочения, но в производството по обжалване първоначалното разпореждане за връщане на въззивната жалба като нередовна - с молба от 9 май 2012 год. по ч.т.д. № 378 / 2012 год. на Варненски апелативен съд, нов адрес за призоваване на пълномощника - ул. „ Ж. К. „ № 33, ет.2. Видно от въззивното определение съдът е изходил от неоспореното от страната обстоятелство за лично получено от адв. А., макар на неактуалния му, първоначално посочен по делото адрес за призоваване, съобщение за отстраняване на нередовностите на въззивната жалба - на 05.09.2012 година. Удостовереното от връчителя има характеристиката на официален свидетелстващ документ, неоспорен по надлежния за това начин досежно автентичност на подписа. Въззивният съд не е отрекъл приложението на чл.39 ал.1 ГПК, за уведомяването на страната с указаната в разпоредбата поредност - чрез пълномощник или съдебен адресат, ако е посочен такъв, в който смисъл е и даденият, в приложеното към частната жалба решение № 249 / 24.03.2010 год. по гр.д.№ 397 / 2009 год. на ІІІ г.о. на ВКС, отговор на правен въпрос. Не това е, обаче, релевантният за спора правен въпрос, покриващ общия селективен критерий по чл. 280 ал.1 ГПК, поради което и касационното обжалване не следва да бъде допуснато. Очевидно страната е визирала нередовност на призоваването единствено с оглед факта на уведомяването си на различен от посочения, променен в хода на производството адрес. За релевантността на това обстоятелство, въпреки удостовереното лично получаване от адресата на съобщението, макар и на различен от посочения по делото адрес, жалбоподателят не е формулирал, нито обосновал с допълнителен селективен критерий по чл. 280 ал.1 т.1 – 3 ГПК, процесуалноправен въпрос. За прецизност следва да се посочи, че останалите приложени към частната жалба съдебни актове - определения на ВКС, постановени по реда на чл.274 ал.2 ГПК, по чл.288 ГПК и решение по чл. 303 ГПК - не формират по начало задължителна съдебна практика по смисъла на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК вр. с т. 2 от ТР № 1 / 2010 год. по тълк.дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение