Определение № 19 от 13.01.2011 г. на ВКС по д. № 673/2010 г.

Производството е по чл.274, ал.3 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Я. Я. срещу въззивното определение на Окръжен съд Р. /ОС/ по ч.гр.д. №873/10 г., с което е потвърдено първоинстанционното за прекратяване на производството по заведения от касаторката иск с пр. осн. чл.29, ал.2 от ЗЗД срещу двама от ответниците С. С. и Н. С.. Ищцата ги сочи в исковата молба като трети лица, които заедно с третата ответница И. Николова, я въвели умишлено в заблуждението да сключи с последната оспорения договор за продажба на свой недв. имот. Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275 от ГПК срещу определение по чл.274, ал.3, т.1 от ГПК и е допустима. Не са налице обаче основания за допускане на обжалването по чл.280, ал.1 от ГПК. Касаторката се позовава на т.3. Сочи като съществен за спора и точното прилагане на закона за успешното и пълно провеждане на исковата й защита процесуалния въпрос: необходимо ли е при спор по чл.29, ал.2 от ЗЗД като ответници да бъдат конституирани и третите лица, от които изхожда измамата или е достатъчно да участват само страните по оспорената сделка, както е приел въззивният съд. Въпросът не е от значение за спора, нито за точното прилагане на закона – ищцата претендира унищожение на договора за продажба на собствения й апартамент по нот. акт №21/01 г., скл. с ответницата Николова по време на брака й с ответника Н.. Твърди, че за сключване на договора била въведена умишлено в заблуждение от ответницата Николова и от ответниците С. – нейни родители. Правото да иска унищожението е предоставено само на страната, в чийто интерес законът допуска унищожаемостта – чл.32, ал.1 от ЗЗД. Този интерес се реализира с успешното провеждане на иска срещу другата страна по договора, черпеща права от него. Така се постига защита и срещу действията на третите лица, от които изхожда измамата със знанието и в полза на другата страна по сделката. Те не са нейни необходими другари в процеса, тъй като не са страна по материалното правоотношение. Измамата по чл.29 от ЗЗД и последиците й в отношенията на страните са гражданскоправни, затова предложената аналогия с институти на наказателното право за реализирането на наказателна отговорност в случая е неудачна. Не са налице основания за допускане на обжалването и ВКС на РБ, трето гр. отд.