Определение № 11530 от 29.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8685/2024 г.

Производството е по чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Б. К. Ч. и К. В. Ч., чрез процесуалния им представител адв. Атанасова срещу определение № 387 от 28.03.2024 година, постановено по адм. дело № 995/2023 година по описа на Административен съд – София Област, с което е отменен дадения ход на делото по същество в с.з. на 13.03.2024 година, оставена е без разглеждане жалбата им против отказ на заместник кмет на община Божурище, обективиран в писмо № ТС-1523/1/ от 13.07.2023 година и е прекратено производството по делото. Жалбоподателите, по подробно изложени доводи в частната жалба, обжалват определението изцяло, както и в частта относно присъдените на заинтересованата страна разноски. Считат, че същото е неправилно като постановено в противоречие с материалния закон. Претендира се отмяна на определението и връщане на делото за разглеждане от друг съдебен състав, алтернативно преписката да бъде върната на административния орган за предприемане на съответните действия по прилагане на ПУП – ПР по отношение имота на жалбоподателите. Молят алтернативно да бъдат намалени присъдените разноски на заинтересованата страна. Ответникът – заместник кмета на община Божурище, чрез юрк. Кръстев, в писмен отговор изразява становище за недопустимост и неоснователност на частната жалба. Ответникът – В. Й. З., чрез процесуалния си представител адв. Белчева, по доводи изложени в писмен отговор счита обжалваното определение за правилно и моли същото да бъде оставено в сила. Претендират се разноски пред настоящата съдебна инстанция. Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема частната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежни страни и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд – София Област е образувано по жалба на Б. К. Ч. и К. В. Ч. против отказ на заместник кмета на община Божурище, обективиран в писмо № ТС-1523/1/ от 13.07.2023 година за прилагане на влязъл в сила ПУП-ПР, одобрен със Заповед № ТС-122/28.10.2016 г. на кмета на община Божурище по отношение на ПИ с идентификатор 18174.24.105, отреден за улица - тупик, находящ се в кв. 2 по регулационния план на [населено място]. Съдът е приел, че оспорването е недопустимо, тъй като писмото не представлява индивидуален административен акт и като такъв не подлежи съдебен контрол, поради което на основание чл. 159, т. 1 от АПК жалбата е оставена без разглеждане и производството по делото е прекратено. Определението е правилно. Законосъобразен е извода на съда, че оспореното писмо няма характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК. Видно от съдържанието му, с писмото се разяснява на жалбоподателите процедурата за отчуждаването на имота, попадащ в задънената улица. В писмото е посочено още, че при наличие на бюджет може да се приеме решение от ОбС за включване на обекта в програмата на общината по чл. 8, ал. 9 от Закона за общинската собственост (ЗОбС) за реализиране на процедурата по прилагане на уличната регулация. При тези данни и с оглед изложеното съдържание на писмото, правилно съдът е приел, че то не съдържа властническо волеизявление, поради което не подлежи на оспорване по реда на чл. 215 ЗУТ. Оспореното писмо е с уведомителен характер. С писмото не се създават задължения и не се нарушават или застрашават права, свободи или законни интереси на жалбоподателите, а същите се уведомяват, че за да премине върху общината собствеността на частен поземлен имот отреден за улица е необходимо имотът да бъде прехвърлен в собственост на общината, както и, че е неприложима нормата на чл. 81, ал. 5 ЗУТ, тъй като не е била в сила към момента на приемана на плана. Уведомяват се, че в настоящия момент, тъй като не е приет държавен бюджет и поради тази причина, респективно общински бюджет, Общината не разполага със средства за провеждането на отчуждителни производства. Писмото - отговор не носи белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК във връзка с чл. 214 във връзка с чл. 215 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), който да е годен за оспорване по съдебен ред. От друга страна съдът след анализ на относимите норми правилно е приел, че кметът на общината не дължи издаване на индивидуален административен акт по искането да се издаде заповед за прилагане на ПУП- ЧИПР, одобрен със Заповед № ТС-122 от 28.10.2016 година по отношение на 18174.24.105 от КККР отреден за второстепенна улица. Предвид липсата на годен за съдебно обжалване административен акт законосъобразно съдът е приел, че е налице основанието по чл. 159, т. 1 АПК за оставяне на оспорването без разглеждане. Настоящата инстанция счита за неоснователни наведените доводи в частната жалба за неправилност на определението в частта относно присъдените на заинтересованата страна разноски. Съдът правилно с оглед изхода на делото е определил отговорността за разноските. Същите са били своевременно претендирани и доказани. Независимо, че заинтересованата страна е представлявана от двама адвокати – адв. Лаков и адв. Белчева, разноски, представляващи адвокатски хонорар са присъдени само за един процесуален представител, видно от представения договор за правна защита и съдействие (л. 148). При този изход на спора и с оглед своевременно заявеното искане от процесуалния представител на В. Й. З. за присъждане на разноски за тази инстанция, касаторите ще следва да бъдат осъдени да заплатят такива в размер на 1400 лева, представляващи възнаграждение за адвокат. По изложените съображения и на основание чл. 236, във вр. с чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, второ отделение,