Определение № 260 от 16.11.2011 г. на ВКС по т. д. № 261/2008 г.

Производството е по чл. 248, ал.1 и сл. ГПК С молба вх. на ВКС № 8549/11.10.2010 год. касаторът [фирма], чрез законния си представител - управителя С. С. Василева, е поискал допълване на постановеното по реда на чл. 218а, ал.1, б.”б” ГПК / отм./ ГПК решение на второ търговско отделение на ВКС № 223 от 10.09.2010 год., по т.д.№ 261/2008 год., в частта му относно деловодните разноски, като изразяване несъгласие с присъдения му размер от 24 600 лв.. Настоящият състав на ВКС, второ търговско отделение, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира: Молбата е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.248, ал.1 ГПК от надлежна страна в процеса, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, след връщане на делото от Софийски апелативен съд с писмо вх. № 16406/03.11.2011 год., тя е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, поради следното: С постановеното по реда на чл. 218а, ал.1, б.”б” ГПК /отм./ решение № 223 от 10.09.2010 год., по т.д.№ 261/2008 год. състав на второ търговско отделение на ВКС е уважил касационната жалба на [фирма] и отменяйки въззивното решение на Софийски апелативен съд от 20.02.2008 год., по гр.д.№ 1917/2007 год., в частта, с която е прогласена нищожността на договор за дарение от 20.12.1999 год. по нот. акт № 9/ 20.12.1999 год., т.ІІІ, рег. № 4306, по н.д.№ 452/99 год. на нотариус Ив. Д., в правомощията си на трета редовна инстанция е отхвърлил предявената от ТД [фирма], срещу касатора, като ответник, искова претенция, основана на чл.26, ал.1, изр.1 ЗЗД,, като неоснователна. С оглед изхода на спора в касационната инстанция и заявеното от всяка от страните искане за заплащане на направените по делото деловодни разноски съставът на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.64, ал.1 и ал.2 ГПК/ отм./ е присъдил на настоящия молител сумата 24 600 лв.. Конкретният размер на вземането за разноски е изчислен при съобразяване частичното, а не цялостно уважаване на подадената от настоящия молител касационна жалба и намаленото, в съответствие с процесуалното правило на чл.64, ал.4 ГПК/ отм./ поради прекомерност, възнаграждение на адв. К., което освен това - договорено за заплащане по банков след приключване на касационното производство е без данни да е реално изплатено. Следователно така събраните по делото доказателства, не позволяват изграждане на правен извод, че направените от молителя деловодни разноски са над първоначално определения и присъден от касационната инстанция размер на същите от 24 600 лева, за да са налице елементите от фактическия състав на чл.248 ГПК и доводите на молителя в противна насока, като неоснователни не могат да бъдат споделени. Водим от тези съображения и на осн. чл.248 ГПК настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС