Определение № 302 от 23.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 258/2010 г.

Производство по чл. 274 ал. 2 вр. с чл. 66 ал. 2 ГПК. Постъпила е частна касационна жалба от Х. Н. К. срещу определение № 1* от 30.03.2010 г. по гр. д. № 294/09 г. на Окръжен съд гр. В.. П. се доводи за допуснати нарушения на съдопроизводството и се иска отмяна на определението. Ответникът по жалбата В. Д. К. оспорва същата. Ответникът по жалбата Д. Н. К. не взема становище. ВКС, след като взема предвид доводите в жалбата и извърши проверка на данните по делото, прие за установено следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК от надлежна страна в процеса и е процесуално допустима. Видно е от данните по делото, че на 06.01.2010 г. адвокат Я, като процесуален представител на Х. К., е подала касационна жалба срещу решение № 1* от 27.11.2009 г. по гр. д. № 294/09 г. на Окръжен съд гр. В.. С разпореждане № 198 от 07.01.2010 г. въззивният съд е оставил жалбата без движение, с указания до касатора в едноседмичен срок да отстрани конкретно посочени нередности. Разпореждането е съобщено на касатора на 15.01.2010 г. чрез процесуалния представител адв. С. На 22.01.2010 г. Х. К. е депозирал молба с която представил вносна бележка за дължимата държавна такса. С разпореждане № 948 от 26.01.2010 г. въззивният съд е върнал жалбата като приел, че в дадения от съда срок е внесена само държавната такса, но не са отстранени останалите нередовности посочени в разпореждането. На 23.01.2010 г. адв. С е подала по пощата молба, изложение по чл. 280 ал. 1 ГПК, в която твърди, че поради усложнена метеорологична обстановка не могла в срок да проведе среща със съпругата на доверителя си, който бил извън страната. На 05.02.2010 г. адв. С е подала частна касационна жалба срещу разпореждането за връщане на касационната жалба, като с молба от 22.02.2010 г. е уточнила, че се касае за молба за възстановяване на пропуснатия срок. С обжалваното определение въззивният съд е оставил молбата за възстановяване на срока без уважение. Приел е, че с представената на 22.01.2010 г. молба касаторът е могъл да поиска удължаване на срока, а съгласно чл. 64 ал. 3 ГПК е недопустимо възстановяване на срок тогава, когато страната е могла да поиска неговото продължаване. Не било налице и особено непредвидено обстоятелство което е попречило за уточняване на основанията по чл. 280 ал. 1 ГПК, тъй като то компетентност на процесуалния представител, за което той бил уведомен на 15.01.2010 г. Обжалваното определение е законосъобразно. Съгласно чл. 60 ал. 4 ГПК срокът, който се брои на седмици, изтича в съответния ден на последната седмица. При броенето на сроковете неприсъствените дни не се изключват. Те се изключват, само когато последният ден на срока е неприсъствен, като в този случай срокът изтича в първия следващ присъствен ден. В случая, тъй като срокът е започнал да тече от 15.01.2010 г., петък, е изтекъл на 22.01.2010 г., в петък. Според чл. 62 ГПК, срокът продължава до края на двадесет и четвъртия час на последния ден. Ако обаче някои съдопроизводствени действия трябва да се извършат, или нещо да се представи в съда, срокът изтича в края на работното време на съда. Срокът не се смята за пропуснат ако изпращането на молбата е станало по пощата, или е подадена в друг съд или прокуратура. Страната, която не може да извърши определено процесуално действие в установения срок може, преди изтичането му, да поиска от съда неговото продължаване, като посочи уважителни причини за това. Законодателят е предвидил в чл. 64 ГПК и възможност за възстановяване на пропуснат срок. За разлика от продължаването на срока в този случай се изисква страната да докаже пред съда особени непредвидени обстоятелства които не е могла да преодолее, т. е. всички основания за възстановяване са и основания за продължаване на срок, докато не всички основания за продължаване са и основания за възстановяване на срок. В чл. 64 ал. 3 ГПК изрично е записано, че не се допусна възстановяване на срок ако е било възможно неговото продължаване. Правилно въззивният съд е приел, че касаторът е могъл да поиска продължаване на срока, тъй като в деня когато е изтичал е продал молба в съда с която е представил доказателство за платена държавна такса. След като е могъл да извърши това действие, няма основание да се приеме че са били налице сочените непредвидени обстоятелства които не е могъл да преодолее - влошена метеорологична обстановка. Още повече, че е имал упълномощен процесуален представител който и без негово присъствие е могъл да изготви и депозира в срок изложение на обстоятелствата за касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 ГПК. Предвид на изложеното ВКС счита, че жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Водим от горното, съдът