Определение № 11998 от 07.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1964/2023 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по частна жалба на „СТАР ПОСТ“ ООД чрез управителя Д. В., представлявано от адв. Бончева, срещу определение №9872/15.12.2022 година на Административен съд – София-град по адм.д. № 10456/2022 година. Релевира възражения за неправилност: Решаващият мотив на АССГ бил, че жалбоподателят не е адресат на оспорения акт, нито изпълнението на акта рефлектирало в правната му сфера, защото определянето на нетните разходи извършени от „Български пощи“ ЕАД (БП) за предоставяне на универсална пощенска услуга (УПУ) не пораждало за него права и задължения, нито засягало негови права и законни интереси. Според частния жалбоподател, тези съображения на първоинстанционния съд противоречали на материалния закон (целите и нормите на Директива 97/67). Самото прекратяване на делото представлявало нарушение на правото на достъп до съд, по смисъла на член 6 от Конвенцията, на член 22 от Директива 97/67 и на член 47 от Хартата за основните права на Европейския съюз (Хартата). Твърди, че приемането на стойността на общия размер на нетните разходи от предоставяне на универсална пощенска услуга от „Български пощи“ ЕАД за 2021 г. и признаването, че същите нетни разходи представляват „несправедлива финансова тежест“ от извършването на УПУ, не е формална дейност, която няма влияние върху други правни субекти, освен върху БП. Като се позовава на целта на контрола, дружеството твърди, че конкурентните дружества могат да оспорват решенията на регулатора, ако те са в нарушение на принципа за осигуряване на конкурентна среда. Резултатите от проверката на регулатора не били обществено достъпни. БП изготвяло доклад, че се е съобразило със закона при поддържането на Система за разпределение на разходите, който включвал размер за нетните разходи от предоставяне на УПУ и представяло само този доклад в КРС. КРС възлагала на одитор да анализира доклада на БП, но без да изисква от него да извършва допълнителни проучвания в счетоводството на БП. КРС издавала кратко решение, с което автоматично приемала стойността на общия размер на нетните разходи и признавала, че те са „несправедлива финансова тежест“. Докладът на одитора бил недостъпен за обществеността в цялост. Така описаното положение лишавало частният жалбоподател от право на информация и право на достъп до съд, което било в противоречие с целите на Директива 97/67. Според частния жалбоподател, правото му да обжалва решението на КРС произтичало пряко и изрично от разпоредбата на член 22, т.З от Директива 97/67.

Ответникът, КРС, представлявана от председателя И. Д., чрез юрк. Александрова в писмен отговор изразява становище за неоснователност на частната жалба. Твърди, че в действителност член 22, т.З от Директива 97/67 гарантирал ефективен механизъм за защита пред независим орган на засегнатите от решенията на регулатора. На национално ниво този механизъм се осъществявал чрез обжалването по реда на АПК. Кръгът на имащите право на жалба обаче не бил безграничен, а се определял от факта дали лицата са засегнати от оспореното решение. Според ответника, „засегнати“ в процесуалноправен аспект са онези лица, които са носители на материалноправните последици от волеизявлението на органа. Негативното засягане било правна последица от акта и можело да се изразява в прекратяване или ограничаване на съществуващи субективни права; създаване на нови или разширяване на съществуващи правни задължения, хипотези на невъзможност за упражняване на субективни права. Във всички случаи следвало да бъде доказано обективно наличие на субективно право или защитим от правото интерес. В случая според ответника, за „СТАР ПОСТ“ ООД отмяната на акта не би довела до никаква промяна в правната сфера. Според ответника по частната жалба, приемането на тезата на жалбоподателя би породило изключителна правна несигурност. Обжалваното решение на КРС било част от процедурата по компенсиране на нетни разходи за предоставяне на УПУ от оператора "Български пощи“ ЕАД, което нямало по какъв начин да рефлектира върху законово гарантираните права и интереси на „Стар Пост“ ООД. Прави искане за отхвърляне на частната жалба като неоснователна.

При извършена служебна проверка за допустимост на частната жалба, съставът на Върховния административен съд приема, че същата е подадена в срока по чл. 230 АПК, от страна с правен интерес.

Разгледана по същество, частната жалба е основателна, при следните съображения от правна страна:

1.„СТАР ПОСТ“ ООД чрез управителя Д. В., представлявано от адв. Бончева обжалва пред Административен съд – София-град Решение №332/13.10.2022 година на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС).

2.С определение №9872/15.12.2022 година по адм.д. № 10456/2022 година съставът на Административен съд - София - град (АССГ) е оставил без разглеждане жалбата на „СТАР ПОСТ“ ООД и е прекратил производството по делото на основание чл.159, т.4 от АПК (липса на правен интерес от оспорване). За да мотивира този правен резултат, първоинстанционният съд е приел, че „СТАР ПОСТ“ ООД не е адресат на оспорвания акт и с него не се пораждат преки и непосредствени права и задължения за оспорващото дружество, както и не се засягат негови права, свободи или законни интереси. Според първоинстанционния съд, интерес от защита пред съд имат само онези лица, по отношение на които административният акт оказва неблагоприятно въздействие върху правата и законните им интереси, признати като такива в правна норма - чл. 147 от АПК, каквото дружеството жалбоподател не доказва.

3. С определение от 14.07.2023 година съставът на Върховния административен съд е спрял производството по делото, като е отправил преюдициално запитване до СЕС с въпроси, относими към решаване на спора за допустимостта на жалбата на „СТАР ПОСТ“ ООД в производството пред АССГ.

4. Като установи, че по преюдициално дело С-476/23 е постановено решение на Съда на Европейския съюз от 24 октомври 2024 година, съставът на Върховния административен съд на основание чл. 631, ал.2 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК с определение от 29.10.2024 година възстанови производството по делото.

5. Съобразявайки решението на Съда на Европейския съюз от 24 октомври 2024 година по преюдициално дело С-476/23 (решението на СЕС), съставът на Върховния административен съд приема, че определение №9872/15.12.2022 година по адм.д. № 10456/2022 година на Административен съд - София - град следва да бъде отменено като неправилно, а делото върнато на АССГ за продължаване на съдопроизводствените действия, при следните съображения от правна страна:

5.1. Съгласно същото решение на СЕС, член 22, параграф 3 от изменената Директива 97/67 във връзка с член 47 от Хартата трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, по силата на която доставчик на пощенски услуги, който е конкурент на доставчика на универсалната пощенска услуга, не може да оспорва пред независим орган решение на НРО, на което той не е адресат и с което НРО изчислява съгласно член 7, параграф 3 от тази директива размера на нетните разходи, понесени от доставчика на универсалната пощенска услуга, и констатира, че тези разходи представляват несправедлива финансова тежест по смисъла на последната разпоредба.

В тази насока, аргументът на АССГ, че „СТАР ПОСТ“ ООД не е адресат на Решение №332/13.10.2022 година на Комисията за регулиране на съобщенията и няма право на жалба срещу него, се явява в противоречие със соченото решение на СЕС.

Според решението на СЕС, простото посочване на възможността на адресата на акта да го обжалва, по никакъв начин не означава, че това обжалване е изключено за предприятията, конкурентни на адресата на такова решение (вж. по аналогия решение от 21 февруари 2008 г., Tele2 Telecommunication, C-426/05, EU:C:2008:103, т. 45).

Предвид т.41 на решението на СЕС, съгласно постоянната съдебна практика член 4, параграф 1 от Директива 2002/21 се отнася както до адресатите на съответното решение на НРО, така и до предприятията, които предоставят електронни съобщителни мрежи или услуги и които могат да бъдат конкуренти на тези адресати, доколкото НРО се произнася в рамките на производство, предназначено да осигури защита на конкуренцията, и доколкото това решение може да се отрази на пазарното им положение (вж. в този смисъл решения от 22 януари 2015 г., T-Mobile Austria, C-282/13, EU:C:2015:24, т. 39, и от 20 април 2023 г., DIGI Communications, C-329/21, EU:C:2023:303, т. 32 и 36).

5.2. Първоинстанционният съд е направил необоснован извод, че оспореното решение не засяга правата и интересите на оспорващото дружеството без да анализира релевантни за установяване на това засягане обстоятелства, изложени в мотивите на решението на СЕС.

При съобразяване на мотивите на решението на СЕС първоинстанционният съд след връщане на делото следва да провери:

5.3.Необходимо е да се провери (т.48 във връзка с т.46 от решението) дали решението на НРО, който отговаря за пощенския сектор, като спорното решение, е именно решение, с което се изчислява размерът на нетните разходи, направени от доставчика на универсалната пощенска услуга, и се установява, че тези разходи представляват несправедлива финансова тежест; както и дали това решение, е прието в рамките на процедура, целяща да гарантира ненарушена конкуренция, и дали може да се отрази на пазарното положение на конкурент на този доставчик.

5.4. Необходимо е да се провери (т.52 и т.53 във връзка с т.50 от решението), що се отнася до въпроса дали решение като спорното може да се отрази на пазарното положение на конкурентите на адресата на такова решение, дали правата на съответните конкуренти са потенциално засегнати от решението на съответния НРО, от една страна, поради неговото съдържание и от друга страна, поради дейността, упражнявана или планирана от тези конкуренти (вж. по аналогия решение от 20 април 2023 г., DIGI Communications, C-329/21, EU:C:2023:303, т. 50 и цитираната съдебна практика).

5.5. В този смисъл, според т.53 от решението на СЕС, подобно решение по самото си естество може да се отрази на положението на предприятията, конкуренти на адресата на това решение, доколкото те упражняват или възнамеряват да упражняват дейност като посочената в цитираната в точка 52 от решението съдебна практика, което националният съд следва да провери.

5.6. При съобразяване на т.54 от решението на СЕС първоинстанционният съд следва да съобрази, че целта на производството за определяне на нетните разходи за извършване на универсалната пощенска услуга и за установяване на това дали тези разходи представляват несправедлива тежест за доставчика на тази услуга е да се възстанови равнопоставеността на посочения доставчик спрямо останалите пазарни участници, които нямат наложено задължение за предоставяне на такава услуга. От тази констатация следва, че ако решението, взето в резултат на такова производство, се основава на погрешна или произволна информация, има опасност положението на този доставчик на съответния пазар да бъде изкуствено засилено, което неизбежно би засегнало положението на неговите конкуренти на този пазар, независимо от механизма за компенсиране на нетните разходи, избран от съответната държава членка съгласно член 7 от изменената Директива 97/67.

5.7. При осъществяване на сочения контрол първоинстанционният съд следва да съобрази и това, че основната цел на член 14 от изменената Директива 97/67, чийто параграф 2 изисква доставчикът или доставчиците на универсална услуга да водят прозрачно счетоводство, като разграничават услугите и продуктите, които са част от универсалната услуга, от услугите и продуктите, които не са част от нея, е и да накара държавите членки да проверяват справедливостта на условията на пазара на пощенските услуги както за доставчика или доставчиците на универсалната услуга, така и за техните конкуренти. Това тълкуване се потвърждава и от член 14, параграф 8 от последната директива, съгласно който НРО може да не прилага предвидените в разпоредбите на този член изисквания относно аналитичното счетоводство, ако е уверен, че никой от доставчиците на универсална услуга не получава държавно подпомагане в скрита или друга форма и че съществува ефективна конкуренция на пазара.

По претенциите на страните за разноски ще се произнесе АССГ в зависимост от изхода на спора.

Предвид гореизложеното, съставът на Върховния административен съд