Определение № 8385 от 05.07.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5753/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Р. Д. Р. от гр.София, чрез процесуални представители проф. Д. Радев и адв. М. Сълова, срещу определение № 3803 от 01.04.2024 г., постановено по адм. дело № 2815/2024 г. по описа на Върховен административен съд (ВАС), шесто отделение, с което е оставена без разглеждане частната му жалба срещу определение № 824 от 24.01.2024 г., постановено по адм. дело № 351/2024 г. по описа на Административен съд София - град (АССГ). Частният жалбоподател поддържа, че оспореното определение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания за отмяната по чл. 209, т. 3 от АПК. В частната жалба се съдържат съображения за неправилност на атакуваното определение. Счита, че неправилно жалбата, с която е атакувана заповед № РД-04-02/08.01.2024 г., издадена от европейски делегиран прокурор по чл. 139а, ал. 1 от Закона за съдебната власт (ЗСВ), с която са определени спечелили конкурса за длъжност „прокурорски помощник“ в Администрацията на европейските делегирани прокурори, е била оставена без разглеждане от АССГ, което прегражда по-нататъшния ход и развитието на производството по нея. Твърди, че жалбата му не третира само въпроса с подсъдността, поради което оспорва мотивите на тричленния състав на ВАС, че оставянето на жалбата му без разглеждане не засяга правния резултат - изпращане на делото по подсъдност на Софийски районен съд (СРС). Иска да се отмени оспореното определение, да се отмени разпореждането на АССГ за „оставяне без разглеждане“ на жалбата му срещу заповед № РД-04-02/08.01.2024 г., издадена от европейски делегиран прокурор и да се продължи производството по нея. Ответникът – Европейски делегиран прокурор при Европейска прокуратура – офис на Европейски делегирани прокурори София, в срока по чл.232 АПК не е взел становище по частната жалба. Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия, намира частната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна, срещу акт подлежащ на съдебен контрол. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. С определение № 824/24.01.2024 г., по адм. дело № 351/2024 г. по описа на АССГ, е оставена без разглеждане жалбата на Р. Д. Р. против заповед № РД-04-02/08.01.2024 г. на европейски делегиран прокурор по чл. 139а, ал. 1 ЗСВ, с която са определени спечелили конкурса за длъжност „прокурорски помощник“ в Администрацията на европейските делегирани прокурори, оставено е без разглеждане искане за спиране изпълнението на заповедта и жалбата е изпратена за разглеждане по реда на чл. 357 от Кодекса на труда (КТ), вр. чл. 245 и чл. 248 от ЗСВ, вр. чл. 97 КТ, на СРС и производството пред АССГ е прекратено. С обжалваното определение № 3803/01.04.2024 г. по адм. дело № 2815/2024 г., тричленният състав на ВАС е приел частната жалба на Радев против определение № 824/24.01.2024 г. на АССГ за недопустима, на основание чл. 215, т. 4 във вр. с чл. 236 от АПК. Счел е, че обжалваното определение не прегражда развитието на производството, тъй като делото е изпратено по подсъдност на друг съд - СРС и не подлежи на инстанционен контрол. Посочил е, че ако СРС приеме че спорът не му е подсъден, на основание чл. 135, ал. 6 от АПК може да повдигне спор за подсъдност за определяне на решаващ спора съд. Тричленният състав на ВАС е отбелязал и, че непрецизните първи два диспозитива на оспореното определение, не засягат правният резултат по изпращане на делото по подсъдност за разглеждане от СРС. Определението е правилно. Съгласно чл. 229, ал. 1 АПК, на обжалване с частна жалба подлежат определенията и разпорежданията, които преграждат по-нататъшното развитие на производството, с изключение на определенията по чл. 213а, ал. 7 АПК и в случаите изрично посочени в закона. С изричната законова разпоредба на чл. 135, ал. 8 АПК е предвидено, че определенията постановени по спорове за подсъдност, не подлежат на обжалване. Законодателят е уредил разрешаването на споровете за подсъдност по АПК да се реализират по реда на чл. 135, ал. 6 АПК, поради което изводите за недопустимост на предприетото оспорване са законосъобразни. След като жалбата е изпратена с изричен диспозитив за разглеждане по подсъдност на СРС, производството по делото ще продължи своя ход пред този съд и всички останали части на обжалваното определение, касаят само производството по адм. дело № 351/2024 г. на АССГ. Както е посочено и в обжалваното определение на тричленният състав на ВАС, непрецизният диспозитив на определението на АССГ не променя характера на неговото произнасяне, който е за изпращане на делото по подсъдност на СРС. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1, вр. чл. 236 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия,