Определение № 720 от 17.10.2017 г. на ВКС по гр. д. № 1161/2017 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на К. К. М., чрез адв. С. Я., както и по касационна жалба на Н. В. К. и Г. В. К. ,чрез адв Ж. М., срещу решение №300 от 15.11.2016 г. по в.гр.дело № 340/2016г. на Добрички окръжен съд ,с което след частична отмяна на решение №36 от 18.03.2016г по гр.д 519/2013г на РС- Генерал Тошево, обусловена от неправилна квалификация на част от исковата претенция ,въззивният съд е постановил свой диспозитив. По иска за нищожност на упълномощителна сделка, мнимо овластяваща първия касатор К. К. М. да продаде собствени на ищеца С. К. И. имоти в землището на [населено място] е признато за установено основанието по чл.26, ал.2 ЗЗД поради липса на съгласие за упълномощаване. Относно неистинността на пълномощното, както и на други приложени документи по нотариалното дело, въззивният съд, както и първоинстанционния съд, се е основал на приети по делото заключения на вещи лица. С неавтентичното пълномощно е бил сключен договор за покупко- продажба от 04.11.2013г по н.а № 102,т.ІІІ, н.д № 472/2013г с купувач касатора Н. В. К., като по отношение на него и съпругата му Г. В. К. е призната за установена недействителност на основание чл. 42, ал.2 ЗЗД. По двете касационни жалби са приложени изложения с идентично съдържание .Изтъква се на първо място ,че в противоречие с указанията по ТР №1/17.07.2001г на ОСГК и установената практика ( опр№160/2004г, ІV г.о, реш. № 165/2010г по гр.д №4719/2008г І г.о ) при съмнение за наличие на престъпно обстоятелство производството е следвало да бъде спряно от РС –Генерал Тошево. Наличието на висящо досъдебно производство, водено срещу К. К. М., е било служебно известно на този съд. Формулира се като противоречиво разрешаван ,при основанието по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК, следният правен въпрос: ” ако едно лице е подписало пълномощно за покупко- продажба в качеството на продавач и е получило продажната цена на процесните имоти от страна на упълномощителя, неподписване на декларация по реда на чл.264 ал.1 ДОПК е ли основание за нищожност на договора по чл.26 ал.2 ЗЗД поради липса на съгласие”Приложено е решение № 337/14.10.2014г по гр.д №3598/2014г на ІV г.о, чието съдържание не е коментирано в изложението. Отговор е постъпил от С. К. И., чрез пълномощниците му адв.Р. и Начева от АК Д. .Постановената присъда е съобразена от въззивния съд по реда на чл. 300 ГПК.Не е отговорено на изискванията в ТР №1/19.02.2010г ОСГТК при формулиране на правен въпрос .Претендират се разноски. След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване по двете жалби, към които са приложени идентични по съдържание изложения. Доводите на касаторите за недопустимо постановено първоинстанционно решение ,предвид съмнения за основание да се спре делото съгласно чл.229 ал.1 т.4, т.5 ГПК в тази фаза на процеса, не може да обосноват допускане на касационнна проверка на въззивното решение по служебен критерии (въпрос в тази връзка не е формулиран), при положение че въззивният съд, при наведени от жалбоподателите твърдения и искания във въззивната жалба и след като служебно е проявил дължимата активност-да изиска препис от постановената присъда по наказателното дело, водено срещу първия касатор за престъпление по чл.210 ал.1 т.5 във вр чл. 209 ал.1 НК (съд. удостоверение № 54236/24.10.2016г на ВРС и присъда №224/2016г по НОХД№1520/2016г на ВРС), е изяснил предмета на наказателното производство и е достигнал до безпротиворечив и неоспорван от страните извод ,че основание за спиране на делото в случая не е налице. Обстоятелствата, вече установени в хода на въззивното производство от представената присъда по наказателното дело, са обосновали и заявеното от процесуалния представител на касаторите К. в проведеното на 26.10.2016г от Добрички ОС съдебно заседание становище, че няма основание за спиране на делото и вече не поддържат това искане.Предмет на проверка за допустимост при касационното обжалване е въззивното, а първоинстанционното решение. По единствено формулирания в двете изложения въпрос, привързан към основание по чл.280 ал.1 т.2 ГПК, със съдържание :” ако едно лице е подписало пълномощно за покупко- продажба в качеството на продавач и е получило продажната цена на процесните имоти от страна на упълномощителя,неподписване на декларация по реда на чл.264 ал.1 ДОПК е ли основание за нищожност на договора по чл.26 ал.2 ЗЗД поради липса на съгласие”. Не е отговорено на общо условие, въпросът в изложението да е свързан с възприетото от съда от фактическа и правна страна, да е решаващо произнесен с обжалваното решение. Обстоятелствата по делото, които са обусловили решаващите изводи на съда са, че пълномощното, послужило за процесната покупко-продажба не е подписано от посочения упълномощител, продавач и ищец в процеса,то е неистинско .Неистински документ е и представената при нотариалното прехвърляне декларация по реда на чл.264 ал.1 ДОПК от негово име, подписът под която също е изследван от вещите лица, но не тази неистинност на документ е обосновала уважаването на иска на мнимо представлявания за нищожност на упълномощителната сделка, а неавтентичността на пълномощното, еднозначно установена от заключенията на две еднолични, една тройна и една петчленна съдебно –графорогически експертизи по делото. Ответникът по иска и понастоящем касатор К. К. М. се е позовавал на доказателство, че е дал отчет на мнимо представлявания за сумата, преведена от продавачите по негова сметка. Касае се за документ - саморчно изготвена декларация без дата, която също не е написана и подписана от представлявания и посочен като неин автор С. К. И., но въззивният съд не е отдал решаващо значение на този оспорван от ответниците факт, а на безспорната липсата на изискуемата от закона форма за потвърждаване, съгласно чл. 42, ал.2 във връзка с чл. 37 ЗЗД. Не на последно място, въззивният съд не е приел „ нищожност на договора по чл. 26,ал.2 ЗЗД поради липса на съгласие ” - както се постулира във въпроса на касаторите, а е разгледал и уважил иск по чл.42, ал.2 ЗЗД. Въззивният съд е взел предвид доказаните по делото и указани в съдебната практика на ВКС предпоставки за успешното му провеждане. Приетото от въззивния съд по този въпрос е в съответствие с вече даденото задължително тълкуване на ОСГТК ( ТР №5 от 12.12.2016г по т.д № 5/2014г ОСГТК). За пълнота следва да се изтъкне ,че липсва и обосновка на основание по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК. Приложено е решение № 337/14.10.2014г по гр.д №3598/2014г на ІV г.о, което няма връзка с въпроса в изложението. В това решение е даден отговор на правен въпрос по реда на чл. 290 ГПК, че сключена без представителна власт сделка не е нищожна (чл. 26,ал.2 ЗЗД) ,а относително недействителна (чл. 42, ал.2 ЗЗД) и че при предявен иска за нищожност на упълномощителната сделка съдът е длъжен да разгледа първо него и след това се произнесе по обективно съединения иск за прогласяване нищожността на сделката, сключена от пълномощник .Така е процедирал и въззивния съд в обжалваното понастоящем решение. В последния раздел на изложението ,без да се формулира правен въпрос, се правят оплаквания, че съдът е кредитирал показания на ищцови свидетели ,изслушани за косвени обстоятелства, като и тук не е отговорено на общо изискване към съдържанието на касационно изложение. Следва да се присъдят разноски на ответника по жалбата С. К. И., установени в размер на 1750 лв съгласно представеният договор за правна защита и съдействие, с представляващата го адв. Начева Предвид горното, Върховен касационен съд ІІІ г.о