Определение № 214 от 01.03.2017 г. на ВКС по гр. д. № 60338/2016 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] против решение №1330/27.06.2016 г., постановено по гр.д.№ 1758/2016 г., постановено от Софийски апелативен съд, 2-и състав. Ответниците оспорват касационната жалба, с писмен отговор. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение, въззивният съд се е произнесъл по основателността на предявени субективно съединени искове с правно основание чл.226 КЗ/отм./. Съдът е приел, че исковете са основателни и доказани до размер на присъдените от първоинстанционния съд суми. Съдът е приел, че влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието относно това дали е извършено, неговата противоправност и виновното поведение на дееца. Прието е, че поведението на пострадалия не е предмет на присъдата, когато не е съставомерно, т.е. не е елемент от фактическия състав на престъпното деяние, поради което е разгледал направеното от ответника възражение за съпричинавяне на вредоносния резултат. Прието е, че че велосипедистът се е движел не най – вдясно на платното за движение, а на около 2 м.по-навътре в платното, с което е станал причина за сблъсъка му с товарния автомобил – ако се е движел до 1 м вдясно, ударът не би настъпил. При посочените данни налице е съпричиняване от страна на пострадалия поради нарушение на чл.15, ал.1 ЗДвП, като това съпричиняване е в размер на 26%. Съдът е приел, че към момента на злополуката, пострадалия е управлявал велосипеда с 2.76 промила алкохол в кръвта, но съдът е приел, че ответникът, чиято е доказателствената тежест, не е установил по безспорен и категоричен начин, че поведението на велосипедиста е било повлияно от приетия алкохол, с което е станал причина за произшествието, поради което съдът е приел, че не може да се приеме обосновано, че поетият алкохол е способствал настъпването на злополуката, респ.че на това основание злополуката е съпричинена от пострадалия, въпреки високата алкохолна концентрация. В този смисъл съдът е приел, че е налице съпричиняване в размер на 26% поради нарушение на императивната разпоредба на чл.15, ал.1 ЗДвП. В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване се твърди, че съдът се е произнесъл по правни въпроси, при наличието на касационните основания по чл.280, ал.1 ГПК. Сочат се правни въпроси, свързани със задължението на съда да посочи конкретна сума, дължима като обезщетение за претърпени неимуществени вреди и след отчитане на конкретната степен на съпричиняване, да определи след съответните логически и аритменични операции дължимия размер на обезщетението. Видно от мотивите на въззивното решение, съдът не е посочил конкретен размер на дължимото обезщетение за всеки един от ищците, като е посочил размера на съпричиняването, което според него, с поведението си пострадалия е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат. П. по този начин, изводите в тази насока на въззивния съд са в противоречие със задължителна съдебна практика, цитираното от касатора решение №39/16.07.2010 г., постановено по т.д.№ 551/2009 г. на ІІ т.отд. на ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК, съобразно което при приложението на разпоредбата на чл.51, ал.2 ЗЗД, съдът следва да определи общия размер на дължимото обезщетение и едва след това да намали дължимото обезщетение с приетия процент на съпричиняване. Това противоречие е основание за допустимост на касационното обжалване, на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Предвид изложеното, състава на ВКС