Определение № 249 от 21.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 172/2009 г.

Производството по делото е по чл. 274, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ГПК от 2007 г. Образувано е по частна жалба на И. Х. З. срещу разпореждане от 06.01.2009 г. на СГС ІІ-б гражданско отделение, постановено по гр.д. № 3874/2005 г. Частната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирано страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Касаторът поддържа оплаквания за неправилност. Разгледана по същество, частната жалба е основателна: Подадената З. срещу въззивното решение на Софийски градски съд по гр.д. № 3874/2005 г. касационна жалба е оставена без движение от администриращия съд. С атакуваното определение тя е върната поради неизпълнение на основание чл. 286, ал. 1, т. 2, вр. чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. Определението е неправилно. С допълнение към касационна жалба вх. № 26956/14.10.2008 г. З. е представила изложение за допускане на касационното обжалване, с което е изпълнено указанието на съда, съобщено на страната на 11.10.2008 г. С молба от 03.12.2008 г. З. е посочила и представила копия от решения на ВКС, които обосновават позоваването на хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Изпълнението е в срок. Допълнителните молби са връчени на противната страна, която е подала и отговор. При тези данни, разпореждането на въззивния съд се явява незаконосъобразно – не е осъществен фактическия състав на чл. 286, ал. 1, т. 2 ГПК. То следва да бъде отменено. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение