Определение № 211 от 19.06.2017 г. на ВКС по гр. д. № 2177/2017 г.

Производството е с правно основание чл.274 ал.2 изр.1 от ГПК Образувано е въз основа на подадената от К. И. Б. от [населено място] частна жалба с вх.№ 8736 от 18.05.2017г. против разпореждане от 4.05.2017г. по гр.д. № 2811/2016г. на Софийски апелативен съд, с което е върната частната му касационна жалба с вх.№ 11635 от 9.08.2016г. поради неотстраняване в срок на допуснати нередности. Счита обжалвания акт за неправилен и желае да бъде отменен. Срещу подадената частна жалба не е постъпил отговор. Настоящият състав на Върховен касационен съд, с оглед постъпилата частна жалба, като взе пред вид доказателствата по делото и съобразно закона намира същата за допустима / подадена е в законоустановения срок и от лице което има правен интерес от обжалване/, но неоснователна. Съображенията: С обжалваният акт САС е върнал подадената частна жалба след като е констатирал, че жалбоподателят не е изпълнил дадените му указания за внасяне на държавна такса от 15лв. Преди даване на така посочените указания двукратно са провеждани процедури, които са приключили с влезли в сила актове, в хода на които е било отказано освобождаване на жалбоподателя от задължението за внасяне на държавна такса, както и му е отказвано предоставяне на правна помощ /определения № 2020 от 22.07.2015г. по гр.д.№ 3016/2015г., влязло в сила на 6.02.2016г., окончателно определение № 35 от 13.02.2017г. по гр.д.№ 160/2017г. на І г.о. на ВКС/. Съдът, след като е констатирал, че процедурата за освобождаване от внасяне на държавна такса е изчерпана и по конкретната жалба вече не съществува правна възможност за освобождаване, отново е уведомил жалбоподателя, че дължи внасяне на държавна такса от 15лв. Съобщението е получено лично от жалбоподателя на 7.04.2017г. и в предоставения му срок сумата не е внесена. При тези факти, настоящият съдебен състав намира постановения съдебен акт за правилен и счита, че следва да бъде потвърден. Съгласно чл.262 ал.2 т.2 ГПК, приложим с оглед препращането на чл.275 ал.2 ГПК и чл.279 ГПК - неотстраняването в срок на допуснатите и посочени от съда нередовности винаги е основание за връщане на подадената жалба. След получаване на съобщението за указанията на съда, съгласно чл.262 ГПК, жалбоподателят е бил длъжен в срок до 17.04.2017г. /първият работен ден/ да внесе дължимата такса. Видно от материалите по делото той не е изпълнил това свое задължение и единствената възможност за съда е била да върне подадената частна жалба. В настоящата частна жалба, единствените изложени доводи от жалбоподателя са свързани с липса на материални средства за заплащане на дължимата такса. Наличието или не на подобни средства, обаче не е предмет на настоящето производство, а законосъобразността на постановено връщане на подадената частна касационна жалба срещу прекратително определение – при неизпълнение на дадени от съда указания. Както вече беше посочено, въпросът за законосъобразността на постановения отказ за освобождаване от внасяне на дължимата държавна такса е бил разрешен по реда на инстанционния контрол с влязъл в сила акт. За пълнота следва да се посочи, че и евентуалното уважаване на настоящата частна жалба не би довела до положителен за жалбоподателя резултат, тъй като частната касационна жалба е срещу въззивно определение № 2424 от 13.07.2016г. по ч.гр.д.№ 2811/2016г.на САС, с което е потвърдено определение № 388 от 4.05.2016г. по гр.д.34/2015г., с което е върната подадена от К. Б. искова молба с вх.№ 91 от 16.01.2015г. и е прекратено производството по делото, отново поради неплащане на държавна такса след, като по реда на инстанционния контрол, отново с влязъл в сила акт е била изчерпана процедурата за освобождаването му от внасяне на държавна такса. Мотивиран от гореизложеното, настоящият съдебен състав намира жалбата за неоснователна, поради което Върховен касационен съд, състав на Трето отделение