Определение № 11913 от 06.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8770/2024 г.

Производството е по чл. 229, ал. 1, т. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на П. И. Г. от гр. Добрич и В. Г. В. от гр. Варна срещу Определение №72 от 11.01.2024 г. на Административен съд - Добрич по административно дело №183/2023 г. В ЧАСТТА, с която са оставени без разглеждане жалбите им срещу Заповед №565 от 20.05.2021 г. на кмета на Община Балчик и е прекратено производството по делото в тази му част. Частният жалбоподател П. И. Г. счита обжалваното определение за неправилно, тъй като е постановено в противоречие с материалния закон. Твърди, че след издаване на заповедта от 2009 г., като той, така и останалите собственици на имоти, са имали достъп до своите имоти и свободно са ги използвали. Сочи, че има настоящ адрес в [населено място], местност „Фиш Фиш“ №6 и тъй като притежава овощна градина, за него е изключително важно да му бъде осигурен достъп до притежавания от него недвижим имот. Иска отмяна на определението в обжалваната му част и връщане на делото за разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Претендира разноски. Жалбоподателят се представлява от адв. В. Кирилов – Адвокатска колегия – Добрич. Частният жалбоподател В. Г. В. счита обжалваното определение за неправилно, тъй като е постановено в противоречие с материалния закон. Твърди, че заповедта от 2009 г. не засяга неговия имот, а само с оспорваната заповед се въвеждат ограничения. Определя като невярно твърдението, че с оспорвания административен акт е предвидено възстановяване на пътните знаци и твърди, че няма такъв текст в заповедта. Позовава се на Определение №4787 от 04.05.2023 г. по адм.д. №3508/2023 г. на Върховния административен съд (ВАС), в което изрично е прието, че оспорваният административен акт представлява общ административен акт. Счита, че оспорваният административен акт е подзаконов такъв, като прилага относима, според него, съдебна практика в тази насока. Иска отмяна на определението в обжалваната му част и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените правила. Претендира разноски. Жалбоподателят се представлява от адв. С. Славов – Адвокатска колегия – Добрич. Ответникът – кметът на Община Балчик изразява становище за неоснователност на частните жалби по съображения, подробно изложени в депозираните по делото възражения. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Въз основа на така установените релевантни факти, Върховният административен съд счита частните жалби за допустими – подадени са от надлежни страни, в срока по чл. 230 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледани по същество частните жалби са неоснователни. За да прекрати производството по делото, първоинстанционният съд приема, че със Заповед №565 от 20.05.2021 г. на кмета на Община Балчик, е наредено да бъде възстановен пътен знак В2 "Забранено е влизането на ППС в двете посоки" на изхода на к. к. "Албена" по посока на брегоукрепителното съоръжение, пешеходна алея "Дамба" (т. 1); да бъдат възстановени пътни знаци В2 "Забранено е влизането на ППС в двете посоки" и табела Т17 на входа на к. к. "Албена" от брегоукрепителното съоръжение, пешеходна алея "Дамба" (т. 2); монтирането на пътните знаци да бъде извършено от група "Пътна сигнализация" на ОЗ "Сигурност" (т. 3); режимът на ползване на порталите към пешеходната алея и към общински път DOB 1149 Балчик – Албена при аварийни ситуации да се определи от ръководството на к. к. "Албена"; при ползването на портала към път DOB 1149 служителите на РУ на МВР – Албена да осигурят безконфликтното включване на излизащите в движението по пътя (т. 4). В заповедта е посочено, че е издадена на основание чл. 44, ал. 1, т. 4 и ал. 2 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА), чл. 3, ал. 1 и ал. 2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), във връзка със Заповед № 830 от 15.07.2009 г. на кмета на Община Балчик. Със Заповед № 830 от 15.07.2009 г. кметът на общината е забранил, на основание чл. 44, ал. 1, т. 4 и ал. 2 ЗМСМА и чл. 3, ал. 1 ЗДвП, движението на моторни превозни средства (МПС) по алея "Дамба" от комплекс "Арена" до к. к. "Албена" и на хора и пътни превозни средства (ППС) в участъка от лодкостоянката след "Момчилово дере" 250 м. западно по посока на к. к. "Албена". Наредил е да се поставят в началото и в края на забранения участък за движение тетраедри, телени заграждения и предупредителни табели и да се монтират на алея "Дамба" пътни знаци В2 "Забранено е влизането на ППС в двете посоки" западно, като е предвидил за аварийни и спешни случаи, за входове-изходи, да се използват съществуващите през к. к. "Албена" и през КПП "Тих кът". Задължил е органите на РУ на МВР- Балчик и РУ на МВР – Албена да следят за стриктно спазване на определения в заповедта забранителен режим. В заповедта е посочено, че е издадена с цел създаването на условия за сигурност и безопасно движение в района на брегоукрепително съоръжение "Дамба". Въз основа на така установеното, съдът приема, че оспорваната заповед носи белезите на вътрешнослужебен акт по смисъла на чл. 2, ал. 2, т. 3 АПК, поради което не подлежи на съдебен контрол за законосъобразност. Изрично в нея е предвидено да се възстановят пътните знаци, поставянето на които е наредено със заповедта от 2009 г. Жалбоподателите не са адресати на обжалвания акт. Заповедта от 2021 г. има организационен характер и е насочена към общинските органи, на които е възложено повторното монтиране на пътните знаци. Първоинстанционният съд счита, че в случая не е приложима общата клауза на чл. 120, ал. 2 от Конституцията на Република България и изключението по чл. 2, ал. 2, т. 3, предл. последно АПК, тъй като оспорената заповед не засяга пряко права, свободи и законни интереси на жалбоподателите. Такъв негативен ефект има първата заповед от 2009 г., защото именно с нея е ограничено движението на хора и ППС в процесния участък на брегоукрепителното съоръжение "Дамба". За жалбоподателите не е налице правен интерес от оспорване на процесната заповед. Въз основа на това съдът прави извод за недопустимост на съдебното производство на основание чл. 159, т. 1 и 4 АПК и го прекратява. Определението е правилно. Доводите на частните жалбоподатели, възраженията на ответника и мотивите на съда сочат, че за да се провери законосъобразността на обжалваното определение следва да се отговори на два въпроса: Първо, какъв е характерът на оспорения административен акт и второ, имат ли правен интерес частните жалбоподатели от неговото оспорване? В Определение №4787 от 04.05.2023 г. по адм.д. №3508/2023 г. на ВАС, което в съответствие с чл. 235, ал. 2 АПК е задължително за по- долния съд, изрично е прието, че оспорваната заповед представлява общ административен акт. Общият административен акт, съгласно чл. 65 АПК, е акт с еднократно правно действие, с който се създават права или задължения или непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на неопределен брой лица. Очевидно е, че оспорваната заповед е акт с еднократно правно действие – с възстановяване на посочените в акта пътни знаци, той изчерпва съдържанието си. Тук следва изрично да се отбележи, че представената от жалбоподателя В. В. съдебна практика касае различна фактическа обстановка – в единият случай, това е заповед, с която е одобрен генерален план за организация на движението на съответната община, а в другия – акт, с който се забранява движението на пешеходци и ППС. Твърденията на жалбоподателя Владев, че съдът неправилно е възпроизвел съдържанието на оспорваната заповед, не намират опора в представените по делото доказателства. Установява се, че съдът буквално е възпроизвел съдържанието на процесната заповед в оспорваното определение и с нея се разпорежда именно „да бъдат възстановен пътен знак В2“. Сам по себе си характерът на един административен акт не е абсолютна предпоставка за допустимост на съдебното му оспорване. Необходимо е оспорващият да има право на оспорване по смисъла на чл. 147, ал. 1 АПК. Право на оспорване имат тези правни субекти – граждани и организации, чиито права и законни интереси са нарушени или застрашени от акта. Следователно, за да се прецени имат ли частните жалбоподатели право на оспорване е необходимо да се установи засяга ли оспорената заповед техни права или законни интереси. Безспорно е, че частните жалбоподатели – физически лица, не са адресати на обжалвания административен акт, но чл. 120, ал. 2 от Конституцията и чл. 182, чл. 184 във връзка с чл. 147, ал. 1 АПК не обвързват правото на оспорване с формалното качество адресат на административния акт, а със засягането на субективни права и законни интереси. Съдържанието на понятието „засягане“ е установено от Конституционния съд в Решение №21 от 26.10.1995 г. по конституционно дело №18/1995 г. – то се изяснява в контекста на чл. 56 от Конституцията като „Административният акт „засяга“ по смисъла на чл. 120, ал. 2 от Конституцията граждани и юридически лица, когато нарушава или застрашава техни права или законни интереси“. Засягането трябва да е правно, т.е. на установени в правото субективни права и законни интереси. Засягането трябва да е лично, т.е. обектите на закрила са лични за носителя на правото на оспорване. И засягането трябва да е пряко, т.е. засягането (и в двете му форми – нарушава или застрашава) трябва да е пряк резултат на действието на административния акт. В обжалваната в настоящото производство заповед изрично е посочено, че се издава на основание Заповед №830 от 15.07.2009 г. на кмета на Община Балчик. С тази заповед, считано от 21.07.2009 г. е забранено движението на МПС по алея „Дамба“, като е разпоредено монтиране на пътни знаци В2 „Забранено влизането на ППС в двете посоки“. С оспорваната заповед е разпоредено възстановяване на пътен знак В2 „Забранено влизането на ППС в двете посоки“ на изхода на КК „Албена“, по посока на брегоукрепително съоръжение, пешеходна алея „Дамба“ и на входа на КК „Албена“ от брегоукрепително съоръжение, пешеходна алея „Дамба“. От изложеното се установява, че със заповедта от 2009 г. се забранява движението на МПС по цялата алея „Дамба“, в който участък се възстановяват пътните знаци с оспорваната заповед. Ето защо правилно първоинстанционният съд приема, че за жалбоподателите не е налице правен интерес от оспорване на Заповед №565 от 20.05.2021 г., тъй като въвеждането на забраната за движение в процесния участък и монтирането на знаци е разпоредено със заповедта от 2009 г., а не със оспорваната в настоящото производство заповед, в каквато насока са и мотивите на първоинстанционния съд. Определението като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и на основание чл. 143 АПК, на ответника следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, определени в съответствие с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 236 и 235 АПК Върховният административен съд, Седмо отделение