Определение № 2 от 07.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 962/2010 г.

Производството е образувано по подадената от „Ен Е. И И.” ООД, със седалище и адрес на управление гр. Б., ж. к. „С.” бл. 27, вх. „В”, ет. 1, чрез управителя му С. Д. С., против въззивното решение от 16.11.2009 год. по гр. д. № 173/2009 год. на Б. апелативен съд. С него е потвърдено първоинстанционното решение от 10.07.2009 год. по гр. д. № 369/2008 год. на Б. окръжен съд, с което е отхвърлен иска на касатора против ЕТ „Л. – С. И.”, гр. Б. за предаване на владението на едноетажна масивна сграда – търговски обект, със застроена площ 210 кв. м., построена в дворно място с площ 811 кв. м., представляващо УПИ ХІХ в кв. 22 по плана на ж. к. „Л.”. По делото е постъпила молба от С. Д. С., в качеството му на управител и законен представител на дружеството, касатор, с която заявява отказ от предявения иск и искане за обезсилване на постановените от първоинстанционния и въззивния съд решения. С оглед подадената молба, настоящият състав намира, че са налице предпоставките на чл. 233 ГПК, съгласно която разпоредба ищецът може да се откаже от спорното право във всяко положение на делото. Когато отказът е направен пред въззивната или касационната инстанция, обжалваното решение се обезсилва. В случая е налице отказ от предявения иск, заявен в подписана от ищеца по делото изрична молба, с нотариално удостоверяване на подписа му, поради което и образуваното производство следва да се прекрати, а обжалваното решение се обезсили. По изложените съображения, настоящият състав на ІІ г. о. на ВКС