Определение № 3882 от 05.12.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2659/2023 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Постъпила е молба от адв. Е. К. П. от САК, в качеството й на особен представител по чл.47 ал.6 ГПК на ответника по делото /и ответник по касационната жалба/ А. В. Н., за допълване на определение № 3178/24.10.2023 г., постановено по настоящото дело, в частта за разноските дължими на особения представител за изготвен от него отговор по касационната жалба, преди прекратяване на делото поради оттегляне на касационната жалба. Насрещната страна – Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество /КПКОНПИ/, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на молбата. Твърди, че по делото не са били проведени съдебни заседания, а адвоката само е изготвил отговор на касационната жалба. Претендира отхвърляне на молбата, или присъждане на по- нисък размер от определеното от съда възнаграждение. Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение, за да се произнесе по така направеното искане, взе предвид следното: Молбата за изменение на определението в частта за разноските е процесуално допустима, подадена е в законоустановения едномесечен срок по чл. 248, ал. 1 ГПК, като е осъществена процедурата по чл. 248, ал. 2 ГПК. Разгледана по същество, същата се преценява като частично основателна, по следните съображения: С определение № 3178/24.10.2023 г., е прекратено производството по гр. д. № 2659/2023 г. по описа на Върховния касационен съд, ІII ГО, поради оттегляне на касационната жалба на Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество, подадена против въззивно решение № 464/13.04.2023 г., постановено по в.гр.д. № 3584/2022 г. по описа на Апелативен съд – София. Определението, като необжалвано в срок е влязло в сила. При произнасянето си с определението за прекратяване на делото, настоящият състав не е присъдил разноски за особения представител на ответника. С молба вх. №9622/08.08.2023 г. адв. П., в качеството й на особен представител по чл.47 ал.6 ГПК на ответника по делото /и ответник по касационната жалба/ А. В. Н., е претендирала да й бъде определено възнаграждение и да бъде задължен ищеца КПКОНПИ да го внесе по сметка на ВКС. Молбата е била уважена, като с определение 2662/21.09.2023г., ВКС е определил възнаграждение за касационното производство на особения представител на ответника по касационната жалба в размер на 9300 лв. и е задължил касатора КПКОНПИ в двуседмичен срок от съобщението на съда, да го внесе по сметката на ВКС. Задължението не е било изпълнено, нито в указания срок, нито в продължения такъв по реда на чл. 63 ал.1 ГПК. В хипотезата на чл. 47, ал. 6 ГПК на особения представител се дължи възнаграждение за всяка от инстанциите, независимо от постигнатия правен резултат, което възнаграждение винаги е за сметка на ищеца и се внася предварително – преди приключване на делото в съответната инстанция /ТР № 6/2013 г. по т.д. №6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, т. 6/. При този изход делото, в тежест на ищеца- касатор КПКОНПИ е следвало да бъдат възложени разноските дължими за възнаграждение на особения представител на ответника пред настоящата инстанция. Пропускът на съда да присъди разноски за особения представител на ответника, следва да бъде отстранен по реда на допълването по чл. 248 ГПК. В срока за отговор на молбата по чл.248 ГПК насрещната страна е поискала да бъде намален размера на претендираните разноски, мотивирайки се с липсата на проведени съдебни заседания по делото и обстоятелството, че извършените от адв. П. действия се свеждат до изготвяне на отговор по касационната жалба. В чл. 78, ал. 5 ГПК е предвидена възможност адвокатското възнаграждение да бъде намалявано от съда, ако насрещната страна направи възражение за неговата прекомерност. В случая размерът на минималното възнаграждение при обжалваем интерес от 387 000 лв., определен на осн. чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е 20130 лв. Съгласно разпоредбата на чл. 9 ал. 3 от Наредба № 1/2004 г., за изготвяне на отговор по касационна жалба с основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК без процесуално представителство възнаграждението е в размер 3/4 от възнаграждението по чл. 7 или чл. 8, но не по-малко от 1200 лв. Т.е. минималният размер на възнаграждението определен по реда на от Наредба № 1/2004 г. би бил 15097,50 лв. Съгласно разпоредбата на чл. 47 ал.6 изр. последно ГПК възнаграждението на особения представител се определя от съда съобразно фактическата и правната сложност на делото, като размерът на възнаграждението може да бъде и под минималния за съответния вид работа съгласно чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, но не по-малко от една втора от него. Предвид обстоятелство, че производство пред касационната инстанция, не е проведено поради оттегляне на касационната жалба, налице са предпоставки за намаляване на адвокатското възнаграждение определено от съда с определение от 21.09.2023 г. С оглед обема на извършената от процесуалния представител на ответника по жалбата работа по делото -изготвяне на отговор по касационна жалба без процесуално представителство, възнаграждението следва да бъде намалено с 1/2 чл. /съгл. 47 ал.6 изр. последно ГПК/ т.е. до размера 7548,75 лв., отговарящ в най-точна степен на действителната фактическа и правна сложност на делото. Така определеното възнаграждение следва да бъде присъдено в полза на особения представител- адв. Е. К. П. от САК. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на III г.о.