Решение № 171 от 9.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11182/2015 г.

Решение № 171 от 9.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11182/2015 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и е образувано е по касационна жалба на зам. -председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) против решение № 5374 от 30.07.2015 г., постановено по адм. д. № 4973 по описа за 2015 г. на Административен съд С.-град. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила и е необосновано - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му. Ответниците - С. С. Д., лично и като законен представител на М. М. А. и Ю. М. А., граждани на Ирак не вземат становище по касационната жалба. Върховната административна прокуратура, чрез участващия по делото прокурор изразява становище за допустимост и основателност на касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна в законоустановения срок за касационно обжалване съгласно чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение в производство по реда на чл. 145 и следващите от АПК във вр. с чл. 87 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ), Административен съд С.-град, по жалбата на С. С. Д., лично и като законен представител на М. М. А. и Ю. М. А., граждани на Ирак, е отменил решение № 1998 от 02.04.2015 г. на зам. -председател на Държавната агенция за бежанците, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4, във вр. с чл. 9 от ЗУБ им е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови обжалваното решение, съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. За да постанови този резултат, съдът е приел, че неправилно административният орган се е произнесъл в отделни производства по молбите на отделните членове на семейството, тъй като освен от жалбоподателите по образуваното пред него производство, било налице и висящо производство по искане за закрила от М. А. Д. - съпруг на С. С. Д. След като заедно са влезли на територията на страната, те представляват членове на семейство по смисъла на т. 3 от § 1 от ДР на ЗУБ и за административния орган е налице задължение, произтичащо от разпоредбите на чл. 8, ал. 9, чл. 9, ал. 6, чл. 22, чл. 34 от ЗУБ, да не нарушава целостта на семейството и правото им на семеен живот. Съдът е изложил мотиви, че зам. -председателят на ДАБ е следвало да разгледа молбата на съпрузите и децата им в едно административно производство по реда на ЗУБ, при приложение на чл. 32 от АПК, предвид необходимостта от съвкупна преценка на причините, мотивирали семейството да търси закрила, алтернативно при спиране на едно от производствата на основание чл. 54 от АПК. Решението на съда е валидно и допустимо, но е неправилно. От представените по делото доказателства безспорно е установено по делото, че по подадената от С. С. Д. молба за закрила на нея и малолетните й деца М. М. А. и Ю. М. А., се е развило административно производство по ЗУБ, като са извършени всички дължими се по закон действия. Произнасянето в отделни производства по така подаденото искане и това на нейния съпруг и баща на децата не основава възприетото от административния съд нарушение на административнопроизводствените правила при постановяване на оспорения пред него отказ. С решението си съдът е приел, че е допуснато нарушение на разпоредбите на чл. 8, ал. 9, чл. 9, ал. 6 и чл. 22 и чл. 34 от ЗУБ. Тези разпоредби са неотносими към възприетото нарушение на административнопроизводствените правила. Чл. 8, ал. 9 и чл. 9, ал. 6 от ЗУБ извеждат отделни, самостоятелни основания за придобиване на статут на бежанец, съответно за предоставяне на хуманитарен статут, тогава, когато чл. на семейството вече е придобил статут на бежанец, съответно му е предоставен хуманитарен статут, какъвто не е настоящия случай. Видно от представените доказателства по настоящото дело с решение № 5411 от 03.08.2015 г. постановено по адм. д. № 4974 по описа за 2015 г. на Административен съд С.-град е отхвърлена жалбата на М. А. Д. против решение № 1975 от 02.04.2015 г. на зам. -председателя на Държавна агенция за бежанците, с което е отказано да му бъде предоставен статут на бежанец и хуманитарен статут. Съответно разпоредбата на чл. 22 от ЗУБ определя кръга от права и задължения на членовете на семейството на чужденец, със статут на бежанец или с предоставен хуманитарен статут. Абсолютно неотносима е разпоредбата на чл. 34 от ЗУБ, която касае случаи, когато семейството на лице с предоставена закрила по ЗУБ е извън пределите на Р. Б. Освен това, тези норми, дори и да извеждат основание за предоставяне на закрила, при наличен статут на чл. на семейството, отново изискват и съответна преценка на личния им статус и липса на обстоятелствата по чл. 12 от ЗУБ. Несъмнено административният орган следва да зачита правото на семеен живот, но по делото не се твърди, не се и установява това право да е нарушено по какъвто и да е начин по отношение на ответниците по жалбата в хода на административното производство. Що се касае до приетото в обжалваното решение нарушение на чл. 32 от АПК, следва да се отбележи, че тази разпоредба визира възможност, а не задължение за административния орган, като следва да се има предвид, че както искането за предоставяне на закрила следва да се осъществи лично и по собствена воля, така и преценката на административния орган се дължи по заявеното. Доколкото в случая се касае до подадени молби от членове на семейство по смисъла на § 1, т. 3, б. "а" от ЗУБ то изведените във връзка с това обстоятелство факти подлежат на преценка от административния орган при постановяване на решението му по подаденото заявление и може да основат евентуалната му материална незаконосъобразност, но не водят до нарушение на административнопроизводствените правила. Не е налице и възприетото от първоинстанционния съд нарушение на чл. 54 от АПК, тъй като не е налице пряка обвързаност и невъзможност за провеждане на самостоятелни производства по предоставяне на закрила. Ето защо настоящата инстанция намира, че не е налице неспазване на административнопроизводствените правила по чл. 32 и чл. 54 от АПК от административния орган, при произнасянето му по същество по подаденото искане от търсещите закрила. С оглед гореизложеното обжалваното решение, като неправилно, поради необоснованост на правните изводи, нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда, тъй като първоинстанционният съд не се произнесъл по съществото на спора. Решаването на спора по същество от касационния съд би лишило страните от възможността да реализират правата си пред две съдебни инстанции.