Определение № 318 от 20.04.2010 г. на ВКС по т. д. № 141/2010 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Л. Д. С. и В. В. В., гр. М. срещу определение № 855/19.06.2009г. по ч.гр.д. № 1320/09г., с което Софийският апелативен съд е оставил без разглеждане частна жалба против определение от 24.04.2009г. по гр.д. № 161/2008г. на Окръжен съд – М. за разделяне на производството по делото. Частните жалбоподателки поддържат, че определението е неправилно и молят за неговата отмяна. Ответниците не вземат становище по частната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение констатира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл.274, ал.2 и е спазен преклузивният срок по чл.275, ал.1 ГПК. За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че определението по чл.103, ал.2 ГПК /отм./ за разделяне на производството по делото не подлежи на инстанционен контрол. Определението е правилно. Съгласно чл.213 ГПК /отм./ срещу определенията на съда могат да се подават частни жалби, когато определението прегражда по-нататъшното развитие на делото и в случаите, изрично посочени в закона. С определението, с което се производството по делото се разделя по реда на чл.103, ал.2 ГПК /отм./, не се прегражда развитието на процеса и обжалваемост на същото не е предвидена в закона. Следователно постъпилата частна жалба пред САС е недопустима, тъй като има за предмет на обжалване съдебен акт, изключен от контрола на въззивния съд по реда на чл.213 ГПК /отм./. По тези съображения обжалваното определение следва да се потвърди. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд,