Определение № 1150 от 18.11.2013 г. на ВКС по гр. д. № 5102/2013 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Е. П. Н. чрез адв. П. Ч. срещу решение №121 от 17.05.2013г по гр.дело № 562/2012г. на Великотърновски апелативен съд, с което е потвърдено решение от 18.10.2012г по гр.д.935/2011г на ВТОС Уважен е иск за разваляне на алеаторен договор за прехвърляне на имот срещу положени минали и бъдещи грижи за издръжка и гледане на ищцата и починалия вече нейн съпруг, на когото последната е правоприемник. В касационната жалба са формулирани въпроси ,когато кредиторът не е изправен и неизправността му е в това ,че с виновно и нарочно поведение поставя длъжника (ответника ) в обективна невъзможност да изпълни част от поетите задължения, има ли право да иска разваляне по чл. 87 ал.3 ЗЗД Довод за относимост на въпроса е липсата на имплицитно произнасяне с оглед чл. 87 ал.4 ГПК, в обжалваното решение .Поставя се въпрос, допустимо ли е разваляне на договора ,след като не са обсъдени задълбочено всички обсотятелства и фактите след завеждане на делото Съдът е следвало да съобрази изискването за писмено предупреждение и подходащ срок, какъвто ищцата не е дала преди да поиска разваляне Изтъква се принципното положение, че развалянето е крайно средство В допълнително представено изложение се сочи основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК, но по друг въпрос .Уговорката се е състояла от две части –за положени минали и за бъдещи грижи, като според установената практика в този случай ,в първата част се касае за възмезден договор, който не подлежи на разваляне поради неизпълнение,респ. решаващият съд е бил длъжен да установи имуществените пропорции, а не да разваля договора изцяло, в който смисъл е реш.№500 от 2010г по гр.д № 1702/2009г, както и други решения от по-старата практика .Въззивният съд се е позовол на практика на ВКС в обратен смисъл,че договорът е единен и се разваля изцяло (реш.№88 от 16.04.2013г по д.№528/2012 ІV г.о ),но същата е неправилна. Изложението съдържа още коментар по фактите и касационни оплаквания за нарушение на съдопроизводствени правила Ответницата по жалбата Н. Н. К. коментира като несъстоятелен довода за противоречие на решението с практиката на ВКС ,даващи понастоящем противоречиво разрешение по повдигнатия в изложението въпрос Съображения са развити от адв. Д.М. с позоваване на решения от съдебната практика .Претендират се разноски. След преценка, Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита, че е не налице основание за допускане на касационно обжалване. Формулираните в касационната жалба общи въпроси на неизпълнението и развалянето на договор нямат връзка с обусловеното от спецификата на алеаторния договор приложимо за случая правно разрешение, установено в практиката ,тоест, нямат връзка с решаващите съображения на съда и обстоятелствата, които са ги обусловили .По въпросите липсва и обосновака на основание по смисъла на чл. 280 ал.1 т.1- 3 ГПК, в изложението включително. Неоснователен е доводът за наличие на критерия на чл. 280 ал.1 т.1 или ал.2 от ГПК по засегнатия в изложението правен въпрос, подлежи ли на разваляне ( изобщо, изцяло, или отчасти) алеаторен договор ,при неизпълнение на поетото задължение за издръжка и гледане, когато прехвърлянето е било уговорено „ за минали и бъдещи грижи”.Ако защитата на касаторката има предвид основанието по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК, то не е налице, тъй като противоречията в съдебната практика по този въпрос са намерили разрешение по реда на чл. 290 вр. чл. 291 ГПК ,т.е налице е обвързваща въззивния съд практика на ВКС (реш. .№88 от 16.04.2013г по д.№528/2012 ІV г.о, реш.346 от 2010 по гр.д 341/2010г ІV г.о ) съответно цитирана и приложена като разрешение и в настоящия случай. Основанието по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК не е налице поради това ,че въззивният съд не е дал разрешение в противоречие, а в съответствие с цитираната по- горе практика. Основание по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК се цитира като текст от закона в изложението, но не се аргументира от защитата в смисъл ,че едно възприето тълкуване следва да бъде изоставено. Не е налице и основание за допускане до обжалване по правен въпрос, свързан с неизпълнението на алеаторен договор. По въпросите за обема и естеството на дължимите грижи по издръжка и гледане и последиците от неизпълнението им, има константна практика на Върховния касационен съд .Задължение на приобретателя по договора е да полага договорения обем грижи – непосредствено и непрекъснато, липсата на изрична покана или поискване от страна на прехвърлителите за конкретни грижи или пари за издръжка, са необходими. При пасивно, или от един момент нататък препятстващо поведение на кредитора по алеаторния договор, длъжникът не се счита освободен от своето задължение, което в случая изобщо не е изпълнявал Ирелевантно е дали след завеждане на делото при иск по чл. 87 ал.3 ЗЗД ответникът в защита заяви готовност да изпълнява. Няма как прехвърлител по алеаторен договор за издръжка и гледане да е неизправна страна ,той може само да не оказва съдействие, а отказ на кредитор може да има когато прехвърлителят отклонява активните действия на длъжника по предлаганото изпълнение .Като е съобразил константната практика в този смисъл, въззивният съд е дал съответно на фактите по делото разрешение. Разноските в това производство се дължат от касаторката, те са установени в размер на 300лева. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.