Определение № 3856 от 07.08.2024 г. на ВКС по гр. д. № 310/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение № 1140/10.10.2023 г. по гр.д. № 1289/2023 г. на Софийския апелативен съд, с което е отхвърлена молбата на малолетното дете М. Р. А., български гражданин, срещу Община Варна по реда и условията в глава ХII КМЧП съдът да признае действието на заповед по дело № D-I-FM-20-000607 на съда на 126-ти район на окръг Тексас, щата Тексас, Съединените американски щати. Решението се обжалва от детето чрез неговата майка и законен представител Е. С. Р. с искане да бъде допуснато до касационен контрол за проверка за правилност по следния материалноправен въпрос (уточнен и конкретизиран съгласно т. 1 ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. ОСГТК на ВКС): Налице ли е пречката по чл. 117, т. 5 КМЧП – противоречие/явно несъответствие с българския обществен ред, когато със заповед на чуждестранен съд, чието действие на територията на Република България се иска националният съд да зачете по реда и условията в глава XII КМЧП, са променени данните за пола и имената на транссексуален български гражданин с отразяване на промяната във всички документи, съдържащи идентификационна информация на лицето, и за отговора има ли значение, че правоотношението и неговите правни последици са в основна връзка с чуждестранния правен ред, т.е. че е само формално несъответствието с българския обществен ред (чл. 45, ал. 2, вр. ал. 1 КМЧП)? Касаторът счита въпросът включен в предмета на обжалване – общата предпоставка за допускане на касационния контрол по чл. 280, ал. 1 ГПК, и твърди, че въззивният съд му е отговорил в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, установена с решение № 16/30.05.2017 г. по гр.д. № 2316/2016 г., IV-то ГО и решение № 205/05.01.2017 г. по гр.д. № 2180/2016 г., III-то ГО, както и че въпросът е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, включително поради това, че въззивният съд го е решил в противоречие с практиката по чл. 8 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи на Европейския съд по правата на човека – допълнителните предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. По същество касаторът се оплаква, че решението е неправилно като постановено в нарушение по чл. 117, т. 5, вр. чл. 45 КМЧП. Ответникът Община Варна, ответник и по касация, възразява, че повдигнатите въпроси нямат претендираното значение, а решението е правилно. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Въззивният съд е приел, че правният интерес от подадената молба по реда и условията в гл. ХII КМЧП произтича от отказа на ответника, Община Варна, да зачете действието на заповед по дело № D-I-FM-20-000607 на съда в окръг Тексас, щат Тексас, Съединени американски щати, с издаването на която чуждестранният съд поради транссексуалност е допуснал промяна на пола – от женски на мъжки, и имената - от М. Р. А. на М. Р. А., на малолетното дете, български гражданин, с отразяване на промяната във всички документи, съдържащи идентификационна информация, т.е. в данните за малолетното дете в актовете за гражданско състояние, съставени по ЗГР. За да постанови обжалвания резултат, въззивният съд е отхвърлил молбата поради противоречие на заповедта с българския обществен ред – пречката по чл. 117, т. 5 КМЧП. Въззивният съд се е мотивирал със задължителното действие на ТР № 15/26.10.2021 г. по к.д. № 6/2021 г. на Конституционния съд на Република България, обн. ДВ, бр. 93/09.11.2021 г., което изяснява, че според Основния закон понятието „пол“ следва да се разбира само в неговия биологичен смисъл (чл. 12, ал. 1, т. 1 ЗКС), както и на тълкувателно решение № 2/20.02.2023 г. по тълк.д. № 2/2020 г. ОСГК на ВКС, което изяснява, че обективното материално право, действащо на територията на Република България, не предвижда възможност съдът да допусне по реда на глава III, раздел VIII от Закона за гражданската регистрация промяна в данните относно пола, името и единния граждански номер в актовете за гражданско състояние на транссексуално лице (чл. 130, ал. 2 ЗСВ). Въззивният съд е възприел мотивите в двете тълкувателни решения, които изясняват, че подобна промяна българският съд може да допусне само при детайлна правна уредба, каквато липсва на национално ниво, а не произтича от чл. 8 КЗПЧОС, и че даденото с Основния закон единствено биологично обяснение на понятието „пол“, респ. липсващата национална правна рамка се обясняват от зачетения и проведен от националния законодател привес на обществения интерес над интереса на транссексуалното лице, български гражданин. При тези мотиви на въззивния съд повдигнатият въпрос обуславя обжалваното решение – общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационния контрол, но по него е изключена всяка допълнителна по чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК. Съображения: Повдигнатият въпрос изисква, на първо място, да се изясни, дали действието на издадената заповед от съда на щата Тексас, САЩ, попада в понятието за български обществен ред. Настоящият състав също приема, че двете тълкувателни решения имат за изходна тълкувателна позиция изясненият обществен интерес, според който по съображения за обществен ред правопорядъкът на Република България признава правото на всяко лице, български гражданин, да се самоопредели полово по един или друг начин, да се чувства, живее и да се изявява социално съобразно половата си идентичност, т.е. според усещането си за мъж или жена (чл. 8 КЗПЧОС), но на конституционно ниво не придава на понятието „пол“ друго съдържание, освен биологичното. В съответствие с Основния закон националната правна рамка не предвижда материалноправни условия и последици, при които транссексуален български гражданин, може да поиска съдът да промени данните относно неговия пол, имена и единен граждански номер в съставените актове за гражданско състояние. Поради това настоящият състав също намира, че възприета от Конституционния съд, респ. от Върховния касационен съд изходна тълкувателна позиция има задължителното действие по чл. 12, ал. 1, т. 1 ЗКС, респ. по чл. 130, ал. 2 ЗСВ, и приема, че заповедта, с която поради транссексуалност съд на щата Тексас, САЩ, е допуснал промяна на пола и имената на български гражданин с отразяване на промяната във всички документи, съдържащи идентификационна информация на лицето, попада в понятието за български обществен ред, и му противоречи. С обжалваното решение е установено също, че молителят е български, но и американски гражданин, като от раждането си в Съединените американски щати живее трайно там и посещава Република България за кратки периоди при гостувания, обичайно един път годишно, т.е. следва да се приеме, че правоотношението по издадената заповед е с основна връзка с правопорядъка на щата Тексас, САЩ. Съгласно чл. 26, ал. 1 от Конституцията обаче, гражданите на Република България, където и да се намират, имат всички права и задължения по тази Конституция. При зачетено задължително действие на двете тълкувателни решения настоящият състав няма възможност да проведе исканото чрез повдигнатия въпрос казуално тълкуване, с което да изведе съвместимост в каквато и да е степен на българския обществен ред с чуждия правопорядък, т.е. според предвиденото в чл. 45, ал. 2, вр. ал. 1 КМЧП да изключи извода за противоречие на действието на заповедта с българския обществен ред в смисъла по чл. 117, т. 5 КМЧП. Трето, пречка за провеждането на подобно казуално тълкуване произтича и от съображения, че действащият на територията на Република България обществен ред изисква българският съд да следи и провежда висшия интерес на дете, български гражданин, във всяка процедура и взета от държавата мярка – Конвенцията за правата на детето, ратифицирана по конституционен ред и обнародвана в ДВ, бр. 55/12.07.1991 г. Противоречи в степен на крайна несъвместимост с българския обществен ред приложеният със заповедта правопорядък на щата Тексас, САЩ, който допуска малолетно дете, български гражданин, да се третира за осъзнало се транссексуално лице, и да постигне по съдебен ред, на практика по искане на законния си представител, промяна в гражданскоправния си статус на територията на Република България. При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 8, вр. ал. 3 ГПК касаторът/ищецът дължи възнаграждение за представителството на ответника от юрисконсулт пред Върховния касационен съд. Съдът остойностява на сумата 120.00 лв. труда на юрисконсулта по представения отговор на касационната жалба съобразно обема на предоставената защита и съобразявайки размерите по чл. 23, т. 4 от Наредбата за заплащането на правната помощ. При тези мотиви, съдът