Определение № 1977 от 22.02.2023 г. на ВАС по адм. д. № 1331/2023 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на К. Гьорев против определение № 659 от 23.01.2023 г. по адм. дело № 11784/2022 г. на Административен съд София – град, с което жалбата му против неоснователно бездействие на кмета на район „Панчарево“, Столична община да организира обществено обсъждане по чл. 12 ЗУЗСО за поставяне на преместваем обект в ПИ с идентификатор 37914.6844.1067, е оставена без разглеждане и производството по делото е прекратено. Жалбоподателят поддържа, че определението е незаконосъобразно поради неправилно тълкуване и прилагане на чл. 256, ал. 1 АПК. Моли определението да бъде отменено и делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за продължаване на процесуалните действия. Ответникът – кметът на район „Панчарево“, Столична община не изразява становище по частната жалба. Като взе предвид изложеното в частната жалба и данните по делото Върховният административен съд, второ отделение, констатира следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд София-град е образувано по жалба на К. Гьорев против бездействие на кмета на район „Панчарево“, Столична община да организира обществено обсъждане по реда на чл. 12 ЗУЗСО за поставяне на преместваем обект в ПИ с идентификатор 37914.6844.1067 по КККР на гр. София, собственост на жалбоподателя (нот. акт № 39, дело № 1029/ 2010 г.). Съставът на Административен съд София – град приема, че жалбата на К. Гьорев е недопустима, тъй като разпоредбата на чл. 256, ал. 1 АПК е неприложима, а 14-дневният срок за оспорване на неизвършени от административния орган фактически действия в хипотезата на чл. 256, ал. 2 АПК, е пропуснат. Крайният извод на административния съд за недопустимост на производството е правилен, но по съображения, които не съвпадат с изложените в съдебния акт. Разпоредбите на чл. 256, ал. 1 и ал. 2 АПК регламентират оспорването на бездействия на административните органи по задължения, произтичащи пряко от нормативен акт или неизвършването на фактически действия. В случая цитираните правни норми са неприложими. Обществено обсъждане по чл. 12 ЗУЗСО, което жалбоподателят иска да бъде проведено, е част от процедурата по издаване на разрешение за поставяне на преместваем обект в собствения му поземлен имот с идентификатор 37914.6844.1067 по КККР на гр. София, който попада в устройствена зона „Тго“ по т.33 от Приложението по чл. 3, ал. 2 ЗУЗСО. В тази хипотеза общественото обсъждане се провежда по заповед на кмета на района по правилата на чл. 20 и сл. от Наредбата за реда и начина за провеждане на обществени обсъждания в областта на пространственото развитие и устройството на територията на Столична община и не подлежи на самостоятелно съдебно оспорване, тъй като е част от производството по издаване на разрешение за поставяне на преместваем обект по чл. 56, ал. 2 ЗУТ (чл. 256, ал. 1 АПК във връзка с чл. 21, ал. 5 АПК). Поради това непроизнасянето на органа не може да се квалифицира като „бездействие, по задължение, произтичащо пряко от нормативен акт“ или като „неизвършване на фактическо действие“ и защитата по чл. 256, ал. 1 и ал. 2 АПК е неприложима. Жалбоподателят може да реализира правата си като оспори крайният, постановен в производството по издаване на разрешение за поставяне индивидуален административен акт или евентуално формираният по заявлението му мълчалив отказ по реда на чл. 145 и сл. АПК. Поради изложеното настоящата инстанция приема, че не са налице основания за отмяна на оспореното определение и същото следва да бъде оставено в сила. По тези съображения Върховният административен съд, второ отделение,