Определение № 212 от 10.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1273/2011 г.

Производството е по чл.303 и сл.ГПК. Образувано е по молба на И. И. К. за отмяна на влязло в сила решение от 12.06.09г.по в.гр.дело № 230/08г.на Софийски градски съд,с което е потвърдено решение от 29.01.04г.по гр.дело № 1718/03г.на Софийски районен съд в частта му,с която са отхвърлени исковете му срещу Синдикат на българските учители с правно основание чл.224 ал.1 КТ за заплащане на сумата 6231 лв,представляваща парично обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за отработени 336 работни дни за периода 1.01.95г.-31.07.02г.и иск с правно основание чл.86 ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата от 270.39 лв,представляваща мораторна лихва върху горната главница за периода 1.09.99г.-30.01.03г. Молителят се позовава на основанието за отмяна по чл.303 ал.1 т.4 ГПК,като поддържа,че решението,чиято отмяна се иска, противоречи на решение № 1042 от 28.01.08г. на ВКС,постановено при разглеждане на делото при първата касация,с което първото въззивно решение е отменено в обжалваната част и делото е върнато за ново разглеждане на въззивния съд. Ответникът по молбата Синдикат на българските учители заявява становище за недопустимост и неоснователност на молбата. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.като прецени данните по делото,приема следното: Молбата за отмяна е недопустима. Въз основа на чл.303 ал. т.4 ГПК може да се иска отмяна,когато между същите страни,за същото искане,на същото основание са постановени две влезли в сила решения,които си противоречат. Настоящият случай не е такъв.Приетите противоречиви разрешения на делото в хода на инстанционното производство не са основание за отмяна по чл.303 ал.1 т.4 ГПК,тъй като актовете,в които са обективирани не са влезли в сила. Ето защо молбата за отмяна следва да бъде оставена без разглеждане. Воден от горното,Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.