Решение № 3441 от 19.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1870/2017 г.

Решение № 3441 от 19.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1870/2017 г., III о., докладчик председателят Мира Райчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуален кодекс (АПК). Н. Н. А., чрез пълномощника си адв. А. У., е подал касационна жалба срещу решение № 700 от 12.12.2016 г. по адм. дело № 490/2016 г. по описа на Административния съд – Пазарджик, с което е бил отхвърлен предявения от него срещу ГД "Охрана" иск за неимуществени вреди за сумата от 1000 лева в периода от 13.06.2014 г., до окончателното изплащане, ведно със законна лихва. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и противоречие с материалния закон и е поискано да бъде отменено с постановяването на друго, с което да се уважат предявенят иск. Главна дирекция "Охрана" при Министерството на правосъдието не е изразила становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания, намира, че жалбата е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано, след като с решение № 6850 от 8.06.2016 г. по адм. д. № 5163/2015 г. на ВАС, ІІІ отделение, е било отменено Решение № 185 от 19.03.2015 г., постановено по адм. д. № 527 по описа за 2014 г. на Административен съд Пазарджик, 3 състав, и делото е върнато за ново разглеждане от АС Пазарджик. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил предявеният иск като неоснователен, като е приел, че не са установени предпоставките на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/ по въведените обстоятелства от ищеца. Решението е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените от касатора отменителни основания. Безспорно е установено, че ищецът е лишен от свобода с наложено наказание "Доживотен затвор", изтърпяващ наказанието при условията на "специален режим". Установено е също, че на 13.06.2014 г. ищецът е бил в помещенията за временен престой на лишени от свобода в Апелативен съд -Пловдив - за времето от 08. 40 часа до 10. 17 часа и от 10. 27 часа до 12. 30 часа. Безспорно е установено - не се спори и от двете страни, че ищецът в помещението за временен престой е бил с поставени белезници на краката. В мотивите на съдебното решение е извършен анализ на приложимата нормативна уредба, като съдът е посочил, че съгласно чл. 6 от Правилата за употреба на помощни средства от служителите на ГД "Охрана" белезниците са предназначени за ограничаване на възможностите за движение на крайниците на конвоираните лица. Съгласно Раздел І, т. 1. 1. от Методическите указания за използването на различни видове помощни средства белезниците за крака се използват съвместно с белезниците за ръце. Белезниците се използват с цел да се предотврати бягство на конвоираното лице, нараняване на служител, на граждани и др. Белезниците за многократна употреба се използват при всички случаи на конвоиране на лишени от свобода и лица с наложена мярка за неотклонение "Задържане под стража". Тъй като ищецът е с присъда "Доживотен затвор" изтърпяващ наказанието при специален режим" - видно от справка от Затвора [населено място], същият се води особено опасно лице, с оглед на което служителите са действали при спазване на правилата, регламентирани в чл. 23, ал. 4, т. 6 от Правилата за условията и реда за осъществяване на конвойната дейност от служителите на ГД "Охрана". По-нататък в мотивите си съдът се е основал на посочената разпоредба, съгласно която при конвоирането на особено опасни лица се поставят белезници за крака и/или специални колани около кръста за фиксиране на белезниците за ръце, или специални комплекти (комбинация за ръце, кръст и крака). Наред с това съдът се е позовал на характеристичната справка, изготвена от Началника на Затвора [населено място]. Според нея ищецът е с поведение, което изисква по-засилен охранителен режим - има деструктивно поведение, влиза в конфликт със служители на НОС и най-вече не изпълнява разпореждания на служители на НОС, унищожава имущество, съблича се гол. Изрично е посочено, че рискът от рецидив на престъпната дейност е висок, както и рискът от вреди. Ищецът е с поведение което е променливо и насочено както срещу служителите от НОС, така и към другите лишени от свобода. Вярно е посоченото от съда, че квалификацията "особено опасно лице" не е регламентирана в законодателството. Дали едно лице е особено опасно при конвоиране се изхожда от присъдата, която изтърпява, режима при който я изтърпява, личностните особености на лишения от свобода, поведението на лишения от свобода, т. е. длъжностните лица прилагат принципа на пропорционалност. В реда на гореизложеното съдът е установил, че в проведеното исково производство не са установени незаконосъобразни действия или бездействия на служителите на ГД "Охрана", които да имат за последица унижаването на човешкото достойнство на ищеца. Чл. 1, ал. 2 от ЗИНЗС забранява осъдените да бъдат подлагани на изтезания, жестоко или нечовешко отношение. Съгласно чл. 2, ал. 1 от същия закон за изтезания, жестоко или нечовешко отношение се смята всяко умишлено действие или бездействие, което причинява силна физическа болка или страдание, освен регламентираните в закона случаи на употреба на сила, помощни средства или оръжие. Съгласно чл. 114, ал. 1, т. 4 от същия закон употребата на помощни средства се допуска, ако резултатът не може да бъде постигнат с използване на физическа сила при конвоиране или задържане на лишен от свобода. Съдът е заключил още, че в случая не е доказано нарушение от длъжностни лица на администрацията на разпоредбата на чл. 3 от ЕКЗПЧ. В обобщение на изложеното, съдът е достигнал до извода, че длъжностните лица от ГД "Охрана" са спазили регламентирания ред при конвоиране на ищеца, както и във връзка с използването на обезопасителни приспособления по отношение на него. Приел е също, че не е налице и причинно - следствена връзка между емоционалното състояние на ищеца и действията или бездействията на служители на ответника, тъй като от разпита на допуснатия по делото свидетел не се установи по време на престоя и конвоирането на А. на 13.06.2014 г. в съдебната палата Пловдив същият да е изразил емоционални състояния, каквито описва в исковата молба, а още по-малко - те да са в резултат на болки и страдания, причинени от използваните помощни средства - белезници за краката. Настоящата съдебна инстанция намира постановеното решение за правилно, а подадената срещу него касационна жалба за неоснователна. В случая е бил предявен иск по чл. 204, ал. 4 от АПК за заплащане на обезщетение на вреди в резултат на незаконосъобразни действия и бездействия на администрацията. Във фактическия състав на отговорността на държавата, визирана в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, се включват следните елементи: административен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, отменени по съответния ред или съответно приети за незаконосъобразни; причинена неимуществена или имуществена вреда и причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. Правилно и след обективна преценка на доказателствата по делото, както и при спазване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в отменителното решение на ВАС, съдът е приел, че не са налице кумулативно изискуемите елементи на състава на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за ангажиране отговорността на ответника. Правилно в тази връзка съдът е приел, че не е доказано в хода на производството наличието на действие или бездействие от страна на съответните длъжностни лица при ответника във връзка с изпълнението на задължения, произтичащи пряко от нормативен акт, които да са в причинна връзка с твърдяните от ищеца неимуществени вреди. При неустановяване на елементите от фактическия състав на отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, а именно на твърдяното незаконосъобразно действие, първоинстанционният съд е отхвърлил исковата претенция при правилно приложение на материалния закон. В първоинстанционното съдебно производство не са представени доказателства, които да установят твърденията на ищеца и това обстоятелство вярно и обосновано е релевирано от съда. По делото не са ангажирани доказателства за действително претърпени вреди от касационния жалбоподател. Липсват и такива за наличието на причинно - следствена връзка между посоченото в исковата молба противоправно действие на администрацията и твърдените щети. Това обуславя липсата на основания по чл. 4 от ЗОДОВ и отхвърляне на иска като неоснователен, както правилно е приел и АС Пазарджик. При изяснена фактическа обстановка, поради неустановяване на незаконосъобразни действия на органите на ответника, от които да са последвали вреди за касатора, съдът е извел законосъобразни изводи. Несъгласието на касационния жалбоподател с тези изводи не обуславя наличие на касационни основания по чл. 209 от АПК. При наличните данни от АС Пазарджик е направен обоснован и законосъобразен извод, че поради неустановяване на незаконосъобразни действия на ответника, от които да са последвали вреди за ищеца, претенцията му следва да бъде отхвърлена. Обжалваното решение като правилен съдебен акт следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд - III отделение