Определение № 4319 от 09.04.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3242/2024 г.

Производството е по чл.229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба от Р. Кунева чрез адв. Д. Москова срещу Определение №1290/14.02.2024г., постановено по адм. дело №1464/2023г. по описа на Административен съд – Бургас. Жалбоподателят счита, че определението е неправилно, постановено при противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Моли да се отмени определението, претендира разноски. Ответникът по частната жалба- заместник изпълнителния директор на ДФ “Земеделие“ чрез юрисконсулт Т. Гъркова в писмен отговор счита жалбата за неоснователна, не е налице мълчалив отказ. Моли съда да остави в сила определението и да присъди направените разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като взе предвид изложеното в частната жалба и писмения отговор и след като извърши проверка на обжалваното определение, приема за установено следното: Частната жалба е подадена в срока по чл.230 от АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на оспорване съдебен акт и затова е допустима. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. Производството пред АС-Бургас е образувано по жалба, подадена от земеделския производител Р. Кунева чрез адв. Москова против мълчалив отказ на заместник изпълнителния директор на ДФ “Земеделие“ да се произнесе по заявление за подпомагане за кампания 2022г с УИН 02/140622/61957, подадено от Р. Кунева на 14.06.2022г.. С допълнително писмо до ДФЗ Кунева е напомнила на изпълнителния директор на фонда, че е подала заявление за кампания 2022г., че по заявлението са извършени частични плащания и че са неясни причините, които са довели до намален размер на субсидиите. Кунева е поискала от административния орган да се произнесе с изричен акт по първоначалното заявление. В отговор на писмото зам. изпълнителния директор на фонда е уведомил Кунева, че окончателната оторизация и изготвянето на уведомителните писма по заявленията ще бъдат извършени след приключване на всички административни проверки, като писмата ще бъдат публикувани в системата за електронни услуги. Предвид отговора на 02.08.2023г. Р. Кунева е подала жалба до АС-Бургас с твърдения за неправомерен мълчалив отказ. Съдът е приел, че административното производство, образувано по заявление за подпомагане следва задължително да приключи с издаване на изричен акт-уведомително писмо, което отразява резултатите от извършените проверки, одобрената за плащане сума, съответно размера на наложените намаления и/или санкции. Съдът се е позовал на Решение на СЕС от 28 април 2022г., постановено по съединени дела№169/2021г. и С-217/2021, образувани по преюдициални запитвания от АС-Велико Търново и е приел, че в случая не е налице формиран мълчалив отказ. Като допълнение съдът е посочил и как в съдебната практика, чрез тълкуване на нормативната уредба, се определя срока за плащане, който в случая е изтекъл. Определението е правилно. С Решение на СЕС от 28 април 2022г., постановено по съединени дела №169/2021г. и С-217/2021, образувани по преюдициални запитвания от АС-Велико Търново е прието, че съгласно чл.75, пар.1 от Регламент 1306/2013 на ЕП и на Съвета“ Плащанията по схемите за подпомагане и посочените в чл.67, пар.2 мерки се осъществяват в периода от 1 декември до 30 юни на следващата календарна година“ и след извършване на проверката на условията за допустимост. В пункт №37 от Решението на СЕС е посочено, че не се изключва възможността в отделни случаи и при спазване на принципите на добра администрация и на полагане на дължимата грижа, тази проверка да бъде извършена след изтичане на посочения срок и поради това плащането, което може да бъде извършено едва след посочената проверка, да бъде направено след 30 юни на календарната година, която следва тази на подаване на заявлението за подпомагане. В пункт №38 на Решението на СЕС е посочено, че срокът по чл.75, пар.1 от Регламент 1306/2013 не е императивен, а инструктивен и поради тази причина не може да се приеме, че неплащането на помощ в този срок е равнозначно на мълчалив отказ по заявлението за подпомагане. Решението на СЕС има ретроактивно действие и даденото тълкуване на разпоредби от Регламент 1306/2013 е задължително за националния съд. Правилен е крайния извод на първоинстационния съд, че в случая липсва мълчалив отказ и е налице основанието по чл.159, т.1 от АПК за прекратяване на производството. Оспореното определение като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила. В полза на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв. По изложените съображения и на основание чл.236 във вр. с чл.221, ал.2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение