Определение № 12177 от 12.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8521/2024 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по подадената частна жалба от И. А. И. срещу протоколно определение № 7025 от 28.05.2024 г. по адм. дело № 1874/2024 г. на Административен съд - София град. В частната жалба са развити доводи за неправилност на обжалвания акт и се иска да се отмени като се върне делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът по частната жалба - директорът на Столична дирекция на вътрешните работи, не е изразил становище по нея. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че частната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: С обжалваното определение АС - София град е констатирал, че по адм. дело № 5938/2014 г. на АС - София град жалбоподателят И. А. И. е обжалвал заповед № 3-9625/20.09.2007 г., издадена от директора на Столична дирекция "Полиция". С решение № 4053 от 11.06.2015 г. по адм. дело № 5938/2014 г. съдът е обявил за нищожна оспорената заповед. С решение № 13581 от 13.12.2016 г. по адм. дело № 9296/2015 г. по описа на Върховния административен съд, тричленен състав на ВАС е отменил решението на АС - София град по адм. дело 5938/2014 г. и вместо него е постановил друго, с което е отхвърлил жалбата на И. И. срещу заповед № 3-9625/20.09.2007 г., издадена от директора на Столична дирекция "Полиция". Съдът е приел, че предмет на оспорване по делото е административен акт, който е бил обжалван и е влязъл в сила, поради което производството по настоящото дело е недопустимо. Поради това и на основание чл. 159, т. 6 АПК съдът е прекратил производството по адм. дело 1874/2024 г., образувано по жалба на И. А. срещу заповед № 3-9625/20.09.2007 г., издадена от директора на Столична дирекция "Полиция" (СДВР). Недоволен от прекратителното определение, частният жалбоподател, чрез процесуалния си представител, поддържа, че съдът неправилно е интерпретирал фактите и не е съобразил, че търсената съдебна защита срещу оспорената нищожна заповед е на друго правно основание, за което не са събирани доказателства и не е било предмет на преценка от съда в предходните съдебни производства. Счита, че недопустимо се прекратява и ограничава правото му на защита срещу нищожния акт, издаден извън правомощията на директора на Столична дирекция "Полиция". Твърдените нови доказателства дават ново правно основание за разглеждане на делото и обявяване на оспорената заповед за нищожна, т. к. директорът на Столична дирекция "Полиция" не притежава компетенции в дирекция "Гранична полиция" МВР. При тези съображения иска да се отмени прекратителното определение и се върне делото за продължаване на съдопроизводствените действия, като се дадат изрични указания от касационната инстанция да се разгледа от друг състав, да се конституират правилно страните и се съберат новите доказателства за нищожност на обжалваната заповед. Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира, че обжалваното определение е правилно и не са налице твърдените от частния жалбоподател основания за отмяната му поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и материалния закон. По делото е установено, че И. А. е обжалвал заповед № 3-9625/20.09.2007 г., издадена от директора на Столична дирекция "Полиция", с която служителят е командирован в 03 сектор "Охрана на Аерогара - София" при отдел "Охранителна полиция", за времето от 01.10.2007 г. до 03.01.2008 г. Същият е заемал длъжността старши полицай в група "ООР" при 03 Районно управление "Полиция". С решение №4053/11.06.2015 г., постановено по адм. дело №5938/2014 г. Административен съд - София град е прогласил нищожността на заповед №З-9625/20.09.2007 г. на директора на Столична дирекция "Полиция". С решение № 13581 от 13.12.2016 г. по адм. дело № 9296/2015 г. по описа на Върховния административен съд, тричленен състав на ВАС е приел, че първоинстанционният съд, в нарушение на материалния закон, е счел, че обжалваната заповед е издадена при липса на компетентност на директора на Столична дирекция "Полиция". Поради това касационният съд е отменил решението на АС - София град по адм. дело 5938/2014 г. и вместо него е постановил друго по съществото на спора, с което е отхвърлил жалбата на И. А. И. срещу заповед №З-9625/20.09.2007 г., издадена от директора на Столична дирекция "Полиция". Съгласно чл. 177, ал. 3 АПК решението, с което е отхвърлено оспорване за отмяна на административен акт, е пречка за оспорването му като нищожен, както и за оспорването му на друго основание. Разпоредбата регламентира недопустимост на оспорването с искане за прогласяване нищожност на административен акт, включително и на друго основание, ако е налице влязло в сила решение, с което е отхвърлено предходно оспорване на законосъобразността на акта. В случая е безспорно, че с влязло в сила решение е отхвърлена жалбата на И. А. срещу заповед №З-9625/20.09.2007 година на директора на Столична дирекция "Полиция". По силата на изричната разпоредба на чл. 177, ал. 3 АПК оспорването на същия административен акт като нищожен, включително и на друго основание е недопустимо. Съгласно чл. 159, т. 6 АПК жалбата или протестът се оставя без разглеждане, а ако е образувано съдебно производство, то се прекратява, когато по оспорването има влязло в сила съдебно решение. Правилно съдът се е позовал на влязлото в сила решение на касационната инстанция и е приел жалбата по образуваното адм. дело № 1874/2024 г. по описа на АССГ с доводи за нови фактически основания за обявяване нищожността на същата заповед за недопустима на основание чл. 159, т. 6 АПК. Изложените в частната жалба съображения за противното не намират законова опора и са неоснователни. Предвид изложеното, обжалваното определение е правилно и следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на пето отделение,