Решение № 11943 от 19.08.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11360/2018 г.

Решение № 11943 от 19.08.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11360/2018 г., II о., докладчик съдията Мартин Аврамов Производството е по реда на чл. 208-228 АПК.

Образувано е по касационен протест на прокурор в Окръжна прокуратура – Русе срещу Решение № 28/3.08.2018 г. на Административен съд – Русе по адм. дело № 296/2018 г., отхвърлящо протеста му с искане за обявяване на нищожността на Решение № 566 на Общински съвет – Русе, прието с Протокол № 23/22.06.2017 г., в частите му VII, VIII, IX и X, с които е дадено съгласие за отдаване под наем (без провеждане на търг или конкурс) на отделни недвижими имоти – частна общинска собственост съответно на политическите партии "Съюз на демократичните сили", "Движение България на гражданите", "Демократи за силна България" и "Алтернатива за българско възраждане".

От ответниците Общински съвет – Русе е на становище за правилност на съдебното решение, политическите партии не вземат участие в касационното производство.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на протеста.

Касационният протест е допустим, но неоснователен.

Съответна на закона е преценката на съда, че твърденият в протеста материалноправен порок на решението на общинския съвет в атакуваните му части – несъответствие с изискването по чл. 31, ал. 2 ЗПП на последните избори за народни представители политическата партия да е получила не по-малко от едно на сто от действителните гласове, респ. недопустимостта от доказването му с декларации на представителите на партиите, не е с тежест, обуславяща нищожността им.

1. С изключение на спорната предпоставка за прилагане на преференциалния режим за предоставяне под наем на помещения – частна общинска собственост на политическите партии, по останалите предпоставки на нормата на чл. 31, ал. 2 ЗПП вр. чл. 14, ал. 4 ЗОС и чл. 15, ал. 1 от Наредба № 1 за общинската собственост, приета от ОС – Русе, не е налице противоречие. Субект на правото на собственост върху помещенията е общината, адресатите на решението имат правното положение на политически партии и са участвали в последните парламентарни избори. Т. е. не е налице пълна липса на условията за предоставяне на обектите, а възприетото в протестите като неизпълнено изискване, дори и това твърдение да е вярно, не е приравнимо на нарушение с приписваната му значимост и правни последици.

2. Действително, предпоставката политическата партия да е получила определен процент гласове на изборите отграничава възможността за предоставяне на помещения по облекчен ред (срв. чл. 15, ал. 3 от наредбата на ОС). Тя е материалноправна и неспазването й представлява типична проявна форма на незаконосъобразност, която по общо правило би довела до отменяемостта на решението. За да предпостави квалификацията на акта като нищожен, нарушението следва да е особено съществено и да създава нетърпимо от правния ред противоречие с материалния закон, а обсъжданото, ако се приеме, че е допуснато, не е толкова тежко и радикално.

3. Още повече, че съвсем не е безспорна тезата на прокурора за колизия на акта на ОС със закона, а при отсъствието й решението не би било и унищожаемо.

а. Провеждането докрай на разбирането за мотивираната от прокурора невъзможност за определяне на конкретно постигнатия от политическите партии резултат на изборите поради включването им в съставите на коалиции би имало за последица изключването въобще на правото на съответната партия да се ползва от привилегирования ред за предоставяне на общински обекти. В този случай върху партията биха били възложени неблагоприятните последици от факта на участие в избирателния процес чрез допустима от ИК форма на сдружаване. Субекти на правото по чл. 31, ал. 2 ЗПП са партиите, законова забрана за упражняването му в случаите, когато партиите са част от коалиция не е предвидена, а отричането му в подобна хипотеза противоречи и на целта на закона за подпомагане на дейността на партиите, вкл. материално-технически, израз на което е конкретната преференция. На съпоставимо с аргументираното в протестите основание може да се поддържа, че поради липсата на критерий за определяне на изборния резултат за всяка отделна партия от коалицията е противопоставим постигнатият общ коалиционен резултат.

б. Според чл. 300, ал. 1 ИК Централната избирателна комисия обявява получените гласове между партиите и коалициите. След като не може да бъде разграничен резултатът за всяка отделна партия, а той е сумарен за коалицията, решението на ЦИК за обявяване на резултатите не е доказателствен източник, удостоверяващ съответствието с условието по чл. 31, ал. 2 ЗПП. Тъй като законът не е обвързал позитивния факт с друго доказателствено средство за установяването му, това би означавало, че възможността за успешно доказване е по хипотеза изключена.

Когато специален закон не предвижда доказването на факти по определен начин или с определени средства, тогава писмените декларации са по принцип допустимо доказателствено средство и административният орган не може да откаже приемането им – арг. чл. 43 АПК. В случая именно на декларациите на представителите на политическите партии е основан изводът на органа за необходимата представителност на партиите. Ако те са недопустими и затова неправилно ценени, решението би подлежало на отмяна на процесуално основание като прието при нарушение в дейността на органа по установяване на фактите, а не на прогласяване на нищожността му.

4. Позицията, че решението на ОС е изцяло лишено от законово основание и издаването на акт със същото съдържание от който и да е орган е недопустимо, не намира опора в действащото право. Тя противоречи както на регулативния предмет на чл. 31, ал. 2 ЗПП, така и на компетентността на ОС по чл. 21, ал. 1, т. 8 ЗМСМА.

5. Осъществената от административния съд служебна проверка по чл. 168, ал. 1 вр. чл. 146 АПК не е констатирала други основания за нищожност на решението на ОС извън заявените. Мотивите на съда и резултатите от проверката се споделят и от касационната инстанция.

Изложеното мотивира оставянето в сила на протестираното решение – чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 1 АПК.

Воден от горното, Върховният административен съд, състав на II отделение