Решение № 17319 от 30.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9276/2011 г.

Решение № 17319 от 30.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9276/2011 г., IV о., докладчик председателят Боян Магдалинчев Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от Илия Вълчанов Илиев, действащ като ЕТ "Агрошанс - 53 - Илия Вълчанов", със седалище и адрес на управление с. Неофит Рилски, обл. Варна, чрез процесуален представител адв. Емилия Стефанова - АК Варна, против решение № 1366 от 23.03.2011 г., постановено по адм. дело № 7088/2010 г. на Административен съд София-град, второ отделение, 36 състав, с което е отхвърлена жалбата му против уведомително писмо за извършена оторизация по схемите и мерките за директни плащания № 01-6500/17201/17.08.2010 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", в частта, с която му е наложена санкция за бъдещ период в размер на 34194.03 лв. по Схемата за енергийни култури (СЕК) поради неизпълнение на разпоредбата на чл. 4, ал. 1, т. 4 от Наредба № 9/2.05.2007 г. за условията и реда за подпомагане на производителите на енергийни култури. В касационната жалба са развити доводи, че обжалваното решение е неправилно - същото е необосновано и е постановено в нарушение на материалния закон. Оспорват се изводите на съда, че неспазването на чл. 7, ал. 2 от Наредба № 9/02.05.2007 г. за условията и реда за подпомагане на производителите на енергийни култури е основание за налагане на санкция за бъдещ период в размер на 100 % от изчислената по схемата субсидия. Според касатора разпоредбата на чл. 51 от Регламент (ЕО) № 796/2004 на Комисията, посочена като правно основание за налагане на санкцията за бъдещ период, не определя земите, за които не са подадени всички изискуеми документи по Наредба № 9/02.05.2007 г., като наддекларирани. В конкретния случай не може да се приеме, че заявената за подпомагане по СЕК (Схемата за енергийни култури) площ е наддекларирана, тъй като не са налице доказателства, че тези площи не се използват и не се обработват от земеделския производител. Непредставянето на изискуемите по Наредба № 9/02.05.2007 г. документи свидетелства единствено, че продукцията от енергийни култури би могла да не е доставена на първите преработватели или изкупвачите. Освен това административният орган не е развил мотиви въз основа на кои обстоятелства приема, че в случая се установяват умишлено допуснати нередности, а ако такива не са налице - да наложи адекватна на допуснатото нарушение санкция. Не е налице основание за прилагане на санкцията, тъй като спрямо производителя не може да бъде установено умишлено или небрежно негово поведение по неизпълнение на сключения договор, респ. неподаване на декларация. Сочи се също така, че административният съд не се съобразил с чл. 27 и 28 от Регламент (ЕО) № 1973/2004. Административният орган в нарушение на чл. 28 от Регламент (ЕО) № 1973/2004 не се е произнесъл по направеното от земеделския производител уведомяване за наличието на изключителни непредвидени обстоятелства и не е взел предвид наличието на същите при издаването на оспорения акт. Претендира се отмяна на решението и произнасяне от настоящата инстанция по същество, като бъде отменен административния акт в оспорената му част. Ответникът - изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие", чрез процесуален представител юрк. Стоянова, счита касационната жалба за неоснователна и недоказана и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд София-град е образувано по жалба от настоящия касатор против уведомително писмо за извършена оторизация по схемите и мерките за директни плащания № 01-6500/17201/17.08.2010 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", в частта, с която му е наложена санкция за бъдещ период в размер на 34194.03 лв. по Схемата за енергийни култури (СЕК) поради неизпълнение на разпоредбата на чл. 4, ал. 1, т. 4 от Наредба № 9/02.05.2007 г. за условията и реда за подпомагане на производителите на енергийни култури. С обжалваното решение административният съд е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган в рамките на предоставените му правомощия съгласно чл. 20, т. 3 и чл. 20а, ал. 1 и ал. 2, т. 2 от ЗПЗП. Приел е също така, че предметът на спора в настоящия случай се свежда до това доколко неизпълнението на условията по Наредба № 9/02.05.2007 г. е основание РА, освен да откаже да изплати субсидията по СЕК, също и да приеме заявената площ за наддекларирана и да наложи на заявителя санкция за бъдещ период. По този повод съдът се е позовал на чл. 51, § 3 от Регламент № 796/2004 г., която правна норма е приел като основание площта да се счита за наддекларирана. В конкретния случай санкцията е наложена вследствие на липса на реална доставка на енергийна култура в съответствие с изискванията на Наредба № 9/02.05.2007 г. По отношение на доводите, че допуснатите нередности не се дължат на недобросъвестно поведение на земеделския производител, с цел неправомерно възползване от субсидиите, съдът е приел, че същите биха били относими в хипотезата на чл. 53 от Регламент № 796/2004 г., но не и при приложимия в случая чл. 51. По тези съображения е отхвърлил жалбата като неоснователна. Така постановеното решение е правилно. Изводите на съда са обосновани с оглед доказателствата по делото и съответстват на приложимата материалноправна уредба. Между страните няма спор по фактите. От данните по делото се установява, че ЕТ "Агрошанс - 53 - Илия Вълчанов" е подал общо заявление за плащане на площ с УИН 43/020608/14001, като е декларирал следните площи и схеми: Схема за единно плащане на площ (СЕПП) и Схемата за национални доплащания (СНД) - 20 бр. парцели на площ от 1148.94 ха и по Схемата за енергийни култури (СЕК) - 8 бр. парцели на площ 388.52 ха. По СЕПП и СНД на бенефициента е оторизиран за плащане пълният размер на исканата субсидия, съответно 146 915.19 лв. по СЕПП и 106 804.51 лв. по СНД. По СЕК е оторизирана сума в размер на 0 лв., като са наложени санкции за бъдещ период в размер общо на 34 194.03 лв. Предмет на оспорване пред административния съд е била единствено санкцията за бъдещ период, която е мотивирана с неспазване на чл. 7, ал. 1 и 2 от Наредба № 9/02.05.2007 г., т. е. че в ОРА не е представена декларацията по чл. 4, ал. 1, т. 4 - декларация, подписана от първите преработватели или изкупвачите, за доставените количества енергийни култури от всеки вид и за датите на доставките, както и документи, доказващи реалната доставка на съответната енергийна култура. По делото не е било спорно обстоятелството, че такива документи не са представени от жалбоподателя. Първоинстанционният съд правилно е определил предмета на спора, който се състои в това дали при неспазване на изискванията на чл. 7, ал. 1 и 2 от Наредба № 9/02.05.2007 г. заявената за подпомагане площ следва да се приеме за наддекларирана и на това основание да се наложи санкция за бъдещ период. По този повод съдът се е позовал на чл. 51, § 3 от Регламент № 796/2004 г., приемайки, че Схемата за енергийни продукти е обвързана освен с произведена продукция енергийни култури от декларираната площ, но и с преработката им в краен енергиен продукт. Изводите на съда съответстват на приложимата материалноправна уредба. Съгласно чл. 51, § 3 от Регламент № 796/2004, когато даден земеделски производител, кандидатстващ за помощ за енергийни култури, не достави изискваното количество от някоя суровина, се счита, че той не е изпълнил задължението си относно парцелите, предназначени за енергийни цели по отношение на площ, изчислена чрез умножение на площта земя, обработвана и използвана от него за добива на суровини по процента липси при доставките на тази суровина. В настоящия случай този процент е 100 %, тъй като няма спор, че не са налице реални доставки на енергийни култури в съответствие с изискванията на Наредба № 9/2007 г. Това е основание за определяне на цялата площ като наддекларирана и за налагане на санкция поради липсата на доставка на енергийната култура. Неоснователни са доводите в касационната жалба, че под понятието "наддекларирани площи" следва да се има предвид площи, които не се използват и не се обработват от земеделския производител. В този смисъл е нормата на чл. 43, ал. 3, т. 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители, според която РА намалява размера на плащането или отказва плащане по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП), когато кандидатът е заявил площи, които не стопанисва. Такава площ се смята за недопустима за подпомагане по СЕПП. В конкретния случай обаче отказаната финансова помощ, респ. наложената санкция за бъдещ период - предмет на оспорване, не са основани на ЗПЗП, а на Регламент № 796/2004, в който се съдържа изрична норма за земеделски производител, кандидатстващ за помощ за енергийни култури, т. е. кандидатстващ по Схемата за енергийни култури (СЕК). Чл. 51, § 3 от Регламент № 796/2004 въвежда изискването "да е доставено изискваното количество от някоя суровина" и само в този случай да се счита, че "земеделският производител е изпълнил задължението си относно парцелите, предназначени за енергийни цели". Липсата на реална доставка на суровини е основание площта да се счита за наддекларирана и аргумент в тази насока е самото заглавие на чл. 51 от Регламент № 796/2004 - "Намаления и изключвания в случаи на свръхдеклариране", а в случаите на наддекларирана площ повече от 50 % да се наложи и санкция за бъдещ период. В конкретната хипотеза санкцията е наложена вследствие на липса на представени задължителни изискуеми документи по схемата, доказващи изпълнение на поетите договорни отношения, върху цялата заявена площ с енергийни култури от 388.52 ха. Представянето на документите по чл. 4, ал. 1, т. 4 и 5 от Наредба № 9/02.05.2007 г. има за цел да удостовери, че земеделският стопанин е "доставил изискваното количество суровина" по смисъла на чл. 51, § 3 от Регламент № 796/2004. Без такива документи кандидатът не би могъл да докаже, че е изпълнил задължението си относно парцелите, предназначени за енергийни цели, което автоматически е основание заявената от същия площ по СЕК да се счита за наддекларирана и в съответствие с § 2 на чл. 51 от Регламента, да му бъде наложена т. нар. санкция за бъдещ период. Неоснователно касационният жалбоподател поддържа, че в обяснението към Таблица № 1, съставляваща неразделна част от оспорения административен акт, в която е посочен начина на формиране на общата сума на финансово подпомагане по отделените схеми, административният орган е посочил, че заявената площ по СЕК е недопустима за подпомагане, тъй като не се използва и обработва от земеделския стопанин. Настоящият състав приема възражението на ДФ "Земеделие", че цитираната извадка от Таблица № 1 представлява обща формулировка за всички уведомителни писма, която е зададена като такава в Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК), чрез която се генерира съдържанието на административните актове, издавани от ДФЗ - РА по схемите за единно плащане на площ, като основанията за налагане на санкцията в конкретния случай са изрично посочени в уведомително писмо. Зададените в таблицата критерии за наддекларирана площ нямат изчерпателен характер и са допълнени чрез изрично посочване в уведомителното писмо на приложимите в случая критерии, а именно - липсата на предоставени задължителни документи по схемата, доказващи изпълнение на поетите договорни задължения. В касационната жалба се преповтарят доводите, поддържани пред първата инстанция, за липса на умисъл у земеделския производител, с цел недобросъвестно възползване от субсидиите. По този повод административният съд е развил правилни мотиви, че налагането на санкция в хипотезата на чл. 51, § 3 от Регламент № 796/2004 е обусловено от обективни фактори, а не от наличието на умисъл в действията на бенефициента. Касае се за обективна отговорност при наддекларирането по чл. 51 за разлика от предвидената по чл. 53 от Регламент № 796/2004 за умишлени действия във вреда на европейския бюджет. Не могат да се приемат и доводите, че наложената санкция не била адекватна на допуснатото нарушение. Санкцията е наложена в съответствие с изискванията на чл. 51, § 2 и 3 от Регламент № 796/2004, поради което не само е адекватна, но е и единствената възможна, предвидена в Регламент № 796/2004, за случаите на неизпълнение на задължения по СЕК. Несъстоятелни са твърденията в касационната жалба, че съдът не е взел предвид обстоятелството, че ДФЗ е бил надлежно уведомен за всички събития по повод сключването, действието и прекратяването на договорите с италианската страна, в т. ч. с жалба изх. № 09/07.08.2009 г. до МЗХ, жалба вх. № 94-4303/19.10.2009 г. до АССГ, както и с нарочна молба вх. № 01-1679/10.08.2010 г. Сочените документи не могат за заместят липсата на писмено искане до съответната ОРА, с което жалбоподателят е могъл да оттегли заявлението си за подпомагане в частта относно СЕК съгласно чл. 12 от Наредба № 107/23.08.2006 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за подпомагане на площ . В този случай РА не би имала правно основание за определяне на заявените по СЕК площи като наддекларирани и не би се стигнало да налагане на санкции за бъдещ период. Настоящият състав намира за неоснователно позоваването в касационната жалба на чл. 28 от Регламент (ЕО) № 1973/2004, тъй като сочената норма е неприложима в конкретния случай. На първо място не са представени доказателства за наличието на извънредно обстоятелство по смисъла на чл. 40, т. 4 от Регламент № 1782/2003. На следващо място, макар и изброяването в чл. 40, т. 4 от Регламент № 1782/2003 г., към който препраща чл. 28 от Регламент № 1973/2004 да е примерно, недоговарянето на цената между жалбоподателя и изкупвачът, не представлява по същество си извънредно обстоятелство по смисъла на чл. 40, т. 4 от Регламент № 1782/2003. Освен това не са представени и доказателства за уведомяване на компетентния орган за наличието на извънредно обстоятелство по чл. 28 от Регламент № 1973/2004. По изложените съображения не са налице касационни основания за отмяна на обжалваното решение и същото като законосъобразно и правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и своевременно заявеното искане от процесуалния представител на ДФЗ-РА за присъждане на разноските за юрисконсултско възнаграждение жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ДФЗ-РА 150 лв. юрисконсултско възнаграждение.