Определение № 418 от 22.11.2012 г. на ВКС по гр. д. № 775/2012 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба вх. № 63032 от 12.06.2012 г. на Б. И. О. и С. Й. О. от София, [населено място] срещу въззивно решение от 18.04.2012 г. на Софийски градски съд, IV – А отд., постановено по гр. д. № 9631/2011 г., с което е оставено в сила решението от 10.04.2008 г. на Софийски районен съд, 39 състав, постановено по гр.д. № 12199/2007 г., с което е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл. 108 ЗС. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лева по граждански дела. Цената на иска по исковете за собственост и други вещни права върху недвижим имот се определя от данъчната оценка, а когато такава не е представена по делото – от пазарната им цена. Съобразно чл. 55, ал. 1, б. „б” ГПК /отм./ (искът е предявен при действието на отменения ГПК), размерът на цената на иска е ¼ от данъчната оценка. Съгласно приложеното удостоверение /л. 4 от първоинстанционното дело/, данъчната оценка на процесния имот е 3659 лева, следователно цената на иска е 914, 75 лева. Предвид изложеното, цената на иска е под законоустановения минимум, определен в чл. 280, ал. 2 ГПК, поради което подадената касационна жалба е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото да се прекрати. По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.