Определение № 3910 от 02.04.2024 г. на ВАС по адм. д. № 12046/2023 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на Агенция "Пътна инфраструктура" срещу протоколно определение от 12.10.2023 г. кнахд № 1723/2023 г. по описа на Административен съд Бургас, с което е спряно производството по делото до приключване на производството по дело № С-61/2023 г. на СЕС. Счита определението за неправилно, тъй като според жалбоподателя не е приложим ГПК и обстоятелството, че по двете дела става въпрос за съответствието на една и съща разпоредба от вътрешното право с правото на ЕС не е достатъчно за спиране на производството по делото, трябва да се изследват и други релевантни факти по делото. Административният съд не е обсъдил връзката между двете дела, отчитайки особеностите на съответните нарушения и оспорени актове. Сочи, че вече има решение на СЕС от 22.03.2017 г. по съединени дела С-497/2015 г. и С- 498/2015 г. относно отправено преюдициално запитване от Унгария за тълкуването на чл. 9а от Директива 1999/62 ЕО от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури и допустимостта на производство, като процесното. Въпросите по висящото преюдициално запитване пред СЕС са аналогични на тези по които вече СЕС се е произнесъл. Ответната страна е представила писмен отговор. С определение № 3486 от 21.03.2024 г. по адм.д. № 1985/2024 г. по описа на Върховния административен съд, Петчленен състав, е отменено определение № 12924 от 20.12.2023 г. по адм.д. № 12046/2023 г. по описа на Върховния административен съд, тричленен състав на Седмо отделение, с което е оставена без разглеждане жалбата на Агенция "Пътна инфраструктура" срещу протоколно определение от 12.10.2023 г. кнахд № 1723/2023 г. по описа на Административен съд Бургас, с което е спряно производството по делото до приключване на производството по дело № С-61/2023 г. на СЕС и делото е върнато на същия състав на ВАС за продължаване на съдопроизводствените действия. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. За да спре производството по делото административният съд е приел по отношение на искането за отправяне на преюдициално запитване, че по същите въпроси пред СЕС е налице висящо дело С-61/2023 г., преюдициално запитване вече е отправено до съда, по което е образувано цитираното дело и има пряко отношение към решаване на процесния спор. Определението е правилно. Правилни са изводите на съда, че е налице основание за спиране на производството. Неоснователни са доводите на частния жалбоподател, че производството се спира единствено когато съдът, пред който делото е висящо, отправи преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз. По силата на чл. 633 ГПК, вр. с чл. 144 АПК решението на СЕС по преюдициалното запитване е задължително не само за съда, който го е отправил, но и за всички съдилища и учреждения в Република България. Когато е отправено запитване от национален съд на държава-членка и пред друг съд на държава-членка се поставят за решаване същите въпроси, за които е необходимо тълкуване на разпоредби от правото на Европейския съюз, вторият съд спира производството по делото до произнасяне на СЕС. Образувано е дело С-61/23 пред СЕС по повод на постъпило преюдициално запитване, с определение № 113/31.01.2023 г. на Административен съд Хасково, по к.а.н.д. № 997/2022 г., образувано по касационна жалба на еднолично дружество с ограничена отговорност против решение на Районен съд Свиленград, с което е бил потвърден електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата /ЗП/, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“. В производството пред Административен съд – Бургас следва да бъде извършена преценка на правилността на изводите на Районен съд – Бургас относно законосъобразността на Електронен фиш №8504529194 на АПИ. С него за нарушение на чл. 102, ал. 2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) осъществено чрез незаплатена изцяло дължима пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата (ЗП), на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 във вр. с ал. 3 във вр. с чл. 179, ал. 3б ЗДвП е наложена имуществена санкция в размер на 2 500,00 лв. Поставеният преюдициален въпрос по дело С-61/2023 г. на СЕС е именно във връзка със съответствието на чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17.06.1999 г. относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури и националната правна уредба, като разглежданата в настоящото производство, с която се предвижда налагане на имуществена санкция във фиксиран размер за нарушенията на правилата относно задължението за предварително установяване и заплащане на размера на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, при положение че е предвидена възможност за освобождаване от административнонаказателна отговорност при заплащане на т.нар. „компенсаторна такса“. Дали поставеният преюдициален въпрос е допустим или не, е от компетентността на СЕС и не може да бъде преценяван в настоящото производство. Като има предвид изложеното, Върховният административен съд, Седмо отделение