Определение № 60323 от 01.10.2021 г. на ВКС по т. д. № 1499/2021 г.

Производството е по чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на „Корпоративна търговска банка“АД/н/ чрез синдиците А. Д. и К. М. срещу определение № 926/02.04.2020г. по ч.гр.д. № 4226/2020г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено определение №903946/01.10.2020г. по в.гр.д. № 387/2020г. на БлОС спиране на производството по делото на осн. чл.229, ал.1, т.4 ГПК до приключване на спора по т.д. № 64/2020г. на БЛОС с влязъл в сила съдебен акт. В частната касационна жалба се излагат съображения за неправилност на обжалваното определение, тъй като възизвният съд не е съобразил, че производството по т.д. № 64/2020г. на БлОС е било прекратено. Иска се отмяна на обжалваното определение. Ответниците по частната касационна жалба „Консервна фабрика Петрич“ЕООД и „Подгорие 2013“ООД не са подали писмени отговори. Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, предвид данните по делото, приема следното: Частната касационна жалба е постъпила в срока по чл.275, ал.1 ГПК, подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт по чл.274, ал.3 ГПК. С обжалваното определение на САС е прието, че производството по иск с правно осн. чл.135 ЗЗД е обусловено изхода от спора по чл.694 ТЗ относно съществуването на вземане в полза на ищеца по иска с правно осн. чл.135 ЗЗД спрямо единия от ответниците по същия иск – продавач по атакуваните сделки. Поради което и е потвърдил определението за спиране на съда, пред който е бил висящ спорът по чл.135 ЗЗД. На основание чл.274, ал.3 ГПК във връзка с чл.280, ал.1 ГПК преди да пристъпи към разглеждане на частната касационна жалба по същество, ВКС се произнася дали са налице изчерпателно изброените от законодателя общо и допълнителни основания за допускането й до касационен контрол. В настоящия случай частният касатор формулира следния правен въпрос: Налице ли е основание за спиране на производството по чл.135 ЗЗД, когато производството по иска с правно осн. чл.694 ТЗ е прекратено? Въпросът е въведен при позоваване на селективния критерий за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Настоящият състав на ВКС намира, че не е изпълнено общото основание за достъп до касация по чл.280, ал.1 ГПК, тъй като пред САС нито една от страните не е въвела довод за прекратяване на производството по иска с правно осн. чл.694 ТЗ, при това с влязъл в сила акт, нито служебно съдът е разгледал тези обстоятелства. Следователно правният въпрос не се явяват обуславящ за решаващите правни изводи, мотивирали съда да постанови обжалвания съден акт. Следва да се има предвид, че при отпадане на основанието за спиране, на осн. чл.230, ал.1 ГПК служебно или по искане на страните съдът, който е спрял производствотото по делото следва да го възобнови. Така изложеното налага цялостен извод за недопускане на касационно обжалване на атакуваното определение. На осн. чл.77 ГПК частният касатор е останал задължен за заплащане на държавна такса по частната жалба в размер на 15 лв. по сметка на ВКС. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение