Решение № 13469 от 20.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13496/2010 г.

Решение № 13469 от 20.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13496/2010 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Военни клубове и военно-почивно дело" (ИАВКВПД), в която е преобразувана Изпълнителна агенция "Социални дейност на Министерство на отбраната" с ПМС № 54 от 01.04.2010 г. срещу решение № 2315 от 09.07.2010 г., постановено по адм. дело № 8163/2009 г. от Административен съд София-град, с което са отменени негови заповеди № 1432 от 06.11.2009 г., с която на Димитър Недялков Илиев - Директор на Териториална дирекция Варна в Главна дирекция "Управление на социалните дейности" при ИАСДМО е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и № ЧР-09-750 от 11.11.2009 г., с която на основание чл. 107, ал. 1, т. 3 от Закона за държавния служител и предходната заповед е прекратено служебното му правоотношение. По наведени доводи за необоснованост на решението са иска отмяната му и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът, в представени писмен отговор и чрез процесуалния си представител в съдебно заседание оспорва касационната жалба и моли съда да постанови решение, с което да остави в сила решението на първоинстанционния съд. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд - Пето отделение при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените касационни основания приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество неоснователна, поради следните съображения: Първоинстанционният съд, след извършена служебна проверка намерил, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила, но в нарушение на материалния закон. Пред касационната инстанция не са ангажирани нови писмени доказателства по смисъла на чл. 219, ал. 1 АПК, поради което и на основание чл. 220 АПК настоящият състав приема за доказани фактите така, както са установени от първоинстанционния съд. За да отмени посочените по горе заповеди, първоинстанционният съд е приел, че посочените в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание на Илиев нарушения по чл. 89, ал. 2, т. 3 ЗДСл не се установяват от събраните по делото доказателства. Този извод на съда е правилен като базиран на цялостен анализ на фактическата обстановка, която е изяснена в пълнота. По делото е приложена административната преписка, по която са постановени обжалваните заповеди, въз основа на която съдът обосновано е приел, че по посочените в заповед № 1432 от 06.11.2009 г. нарушения на служебната дисциплина, изразяващи се в това, че през периода 09.05.2005 г. (датата на сключване на договор № 8/09.05.2005 г.) до 10.10.2009 г. (датата на прекратяването му) и в периода от 25.05.2009 г. (датата на решението му за откриване на обществена поръчка) до 10.10.2009 г., в качеството му на директор на ТД -Варна не е изпълнил задълженията си по т. т. 5.4 и 5.10. от утвърдената му длъжностна характеристика "да организира и контролира хотелиерската, ресторантьорската дейност и допълнителните туристически услуги, съгласно изискванията на нормативните актове" и "да отговаря за подготовката и провеждането на процедури по ЗОП за ТД Варна" не се установят от представените по делото доказателства. Правилно съдът е констатирал, че от събраните доказателства безспорно е установено, че констатациите в доклада на главния инспектор за неупражнен от Илиев необходим контрол по изпълнение на договор № 8/2005 г. по отношение качеството на извършваната услуга и осъществяване на дейност по договора - пране от фирма, която не е участвала в процедурата по ЗОП, при сключването му не се подкрепят от доказателствата. Правилно съдът е приел, че в случая тези констатации в доклада се базират единствено на твърдения на главната камериерка, при проведен разговор с нея, като същата дори не е посочена с име. Съгласно раздел V. Чл. 14 от договора изпълнителят по него се е задължил да осигури изпирането и ароматизирането на хотелското и ресторантьорско бельо. Не се спори по делото, че тази услуга е извършена, а начинът по който изпълнителят ще организира изпълнението на поетото задължение не подлежи на контрол от страна на Илиев, по силата на задълженията му да контролира изпълнението на договора. Съгласно раздел IV чл. 8 от същия договор той е имал право във всеки момент от изпълнението му да осъществява контрол, който обаче е свързан с това дали са изпълнени клаузите по договора - т. е. изпълнено ли е задължението да се осигури изпирането и ароматизирането на бельото. Следователно Илиев не е имал нито задължение, нито правомощия да контролира по какъв начин съконтрахента е изпълнявал задължението си по сключения договор - да организира изпълнението на услугата. Същият е могъл да контролира единствено изпълняват ли се клаузите по договора, а по делото няма спор, че договорът е бил изпълняван. По отношение на нарушението, свързано с провеждането на обществена поръчка относно сключения договор през 2009 г. отново изводите на съда са обосновани и законосъобразни. Процедурата по ЗОП е проведена в съответствие с изискванията на закона, сключен е договор с кандидата, предложил най- изгодни условия. При извършените обстойни проверки от АДФИ и прокуратурата също не са открити нарушения. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна.