Определение № 4494 от 10.04.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3672/2024 г.

Образувано е по частна жалба на „Форс – Делта“ ООД, гр. София против определение № 2171 / 28.02.2024 г. по адм. дело № 1906 / 2024 г. на Административен съд София – град. Частният жалбоподател поддържа оплаквания за неправилност, развивайки доводи, че предварителното изпълнение на актовете на ТП на НОИ би могло да му причини значителна и труднопоправима вреда, в случай че срещу него бъде заведена претенция по чл. 200 КТ. Ответникът по частната жалба – директорът на ТП на НОИ София – град, чрез юрисконсулт К. Първанов изразява становище за неоснователност на същата. Представя писмен отговор и претендира разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира частната жалба за подадена от надлежна страна, в срока по чл. 230 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на определението за валидност и допустимост е неоснователна. В обжалваната му част определение № 2171 / 28.02.2024 г. по адм. дело № 1906 / 2024 г. Административен съд София – град е оставил без уважение искането на „Форс – Делта“ ООД, гр. София за спиране на предварителното изпълнение на Решение № 1040 – 21 – 56 от 01.02.2024 г. на директора на ТП на НОИ София – град и на разпореждане № 33696 от 18.11.2023 г. на длъжностното лице по чл. 60, ал.1 КСО. Приел е, че да се твърдят значителни вреди, без да е посочено тяхното финансово изражение е неоснователно. Отчел е липсата на данни за каквито и да било предприети действия спрямо жалбоподателя. Посочил е, че квалифицирането на една злополука като трудова не влече след себе си задължително предявяване на искане за изплащане на обезщетение. Определението е правилно. Законовото правило на чл. 166, ал. 4 във връзка с ал. 2 АПК изрично определя, че съдът извършва преценка на искането за спиране на допуснато по силата на закон предварително изпълнение само на базата на нови обстоятелства, т. е. такива, които са възникнали след издаване на оспорения акт, като доказателствената тежест за тези нови факти и въздействието им върху правната сфера на адресата на акта е на жалбоподателя. Неотносими за предмета на спора са евентуални вреди за пострадалото лице. Правилно съдът е приел и че в тежест на жалбоподателя е да докаже конкретните вреди по цитираната разпоредба, което в случая не е сторено, тъй като наведените доводи от същия в искането му за спиране не сочат на конкретни вреди по вид и размер, както и към същото не са представени каквито и да било доказателства за наличието на вреди. При съобразяване на изложеното се налага извода за неоснователност на особеното искане за спиране на предварителното изпълнение на актовете на органите на ТП на НОИ, тъй като то не би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда по смисъла на чл. 166, ал. 2 от АПК. С оглед на горното определението следва да се остави в сила като валидно, допустимо и правилно. Предвид изхода на спора в тежест на частния жалбоподател следва да бъдат поставени заявените от ответника разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение, които на основание чл. 78, ал.8 ГПК, вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и чл. 144 АПК съдът определя в размер на 100,00 лева. По изложените съображения и на основание чл. 236 във вр. с чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,