Решение № 5915 от 15.6.2022 г. на ВАС, I о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващи от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие чрез адв. Антонова срещу Решение 1655 от 07.10.2021 г. на Административен съд Благоевград, постановено по адм. дело 1345/2019 г., с което, по жалбата на С. Главчева, осъществяваща стопанска дейност като едноличен търговец с наименование ЕТ С. Главчева , [ЕИК], [населено място], община Хаджидимово, е отменен Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) 01/311/00815/3/01/04/01 с изх.01-6500/8612 от 06.12.2019 г. на изпълнителния директор на ДФЗ. В касационната жалба са наведени трите категории касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Тяхното осъществяване е аргументирано с доводи, че АУПДВ е издаден от компетентен по материя орган, в предвидените от закона писмена форма и изискуемите по чл. 59, ал. 2 АПК реквизити, включващи фактически и правни основания за произнасяне на органа. Правото на участие на заинтересуваното лице е осигурено чрез надлежното му уведомяване за служебното иницииране на производството по издаване на административния акт по чл. 26 АПК. Според касатора АС Благоевград е приложил материалноправни норми към програма, която е била приета 7 години преди да влезе в сила ЗУСЕСИФ. Искането е за отмяна на решението и за отхвърляне на жалбата срещу АУПДВ. Претендират се деловодни разноски по списък. Ответникът, ЕТ С. Главчева , чрез адв. Янев, оспорва основателността на касационната жалба в подробно писмено становище и моли за присъждане на разноските за настоящата инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, Първо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба, направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК и съобрази становищата на страните, намира жалбата процесуално допустима като подадена от легитимирана страна, в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК срещу подлежащ на оспорване съдебен акт, а по същество - неоснователна, поради следното: С оспорения пред АС Благоевград АУПДВ в тежест на ЕТ С. Главчева е установено публично държавно вземане в размер 54288,97 лева с източник твърдяно от администрацията неизпълнение от адресата на акта на договорни и нормативни задължения. На едноличния търговец е предоставена безвъзмездна финансова помощ по мярка 311 "Разнообразяване към неземеделски дейности от ПРСР 2007 - 2013 г. с договор 01/311/00815 от 20.10.2014 г., сключен между ДФЗ и ЕТ С. Главчева с предмет Изграждане на две къщи за гости в [населено място], община Хаджидимово, област Благоевград за интегриран селски туризъм , като е установено неспазване на разпоредбите на т.8.1 във връзка с т.4.12 и т.4.18 от договора във връзка с чл. 16, ал. 2 от Наредба 30 от 11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Разнообразяване към неземеделски дейности" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. /Наредба 30 от 11.08.2008 г./. Едноличният търговец не изпълнил финансовите показатели на одобрения бизнес план - средноаритметичното изпълнение за три пълни финансови години е в размер на 23,52 % от заложените приходи. Според първостепенния съд компетентността на издателя на акта следва от разпоредбата на чл. 20а, ал. 5 ЗПЗП и са спазени изискванията за форма по чл. 59, ал. 2 АПК. По отношение на процесуалния ред за възстановяване на получена безвъзмездна финансова помощ съдът е приел, че нарушението, във връзка с което ДФЗ претендира възстановяване на 25% от предоставената финансова помощ, попада в основанията за извършване на финансова корекция по чл. 70 от ЗУСЕСИФ, тъй като се касае за неизпълнение на задълженията на ответника съгласно одобрения бизнес план, а това неизпълнение представлява нередност по смисъла на чл. 70, ал. 1 ЗУСЕСИФ. Настоящият касационен състав преценява така постановеното решение като валидно, допустимо и правилно. Според чл. 2 от Наредба 30/2008 г. по реда на същата се подпомагат проекти, които допринасят за постигане целите на мярката, а те са: 1. насърчаване на разнообразяването към неземеделски дейности; 2. насърчаване на създаването на възможности за заетост и повишаване на доходите в селските райони; 3. насърчаване на развитието на интегриран туризъм в селските райони. На едноличния търговец е предоставена безвъзмездна финансова помощ за осъществяването на проект изграждане на две къщи за гости в [населено място]. В изпълнение на чл. 16, ал. 1 от наредбата кандидатът е представил бизнес план по образец за период от 10 години. В таблица 2 към раздел IV от бизнес - плана са посочени приходите от субсидираната дейност, свързани с продажба на услуги - отдаване под наем на стаи за нощувки. Съгласно ал. 2 на чл. 16 бизнес планът трябва да доказва икономическа жизнеспособност и устойчива заетост за период от 5 години, а в случаите на строително-монтажни работи - 10 години, водещи до реализиране на целите по чл. 2. Безспорно, както твърди касаторът, договорът за отпускане на финансовата помощ не би бил сключен и помощта за изграждането на къщите за гости не би била предоставена на кандидата, ако представеният от него бизнес план не изпълнява изискването на чл. 16, ал. 2 от наредбата - да доказва икономическа жизнеспособност на предприятието по определението в § 1, т. 6 ДР - генериране на доходи от дейността, гарантиращи устойчивост на предприятието за периода на бизнес плана. От изложеното следва, че показателите в бизнес плана в частта му за приходите се използват за изчисляване на рентабилността и ефективността на инвестицията и имат характер на индикатори, т.е. нещо, чрез което се измерва осъществяването на одобрения проект и постигането на целите на програмата, още повече, че в самата Програма за развитие на селските райони 2007 г. - 2013 г. посочените показатели се приемат за индикатори във връзка с отчитане постигането на целите на мярка 311, обратно на изложеното в касационната жалба. Неизпълнението на посочените индикатори следователно обосновава извод за това, че не са постигнати целите на мярката, посочени в чл. 2 от Наредба 30/2008 г., както и че са нарушени принципите на добро финансово управление и по-специално принципът на ефективност при разходване на бюджетните средства на Съюза, регламентиран в чл. 30 от Регламент 966/2012 относно финансовите правила, отм., съответно в чл. 33 от Регламент 2018/1046 (Финансов регламент), както и принципът на устойчиво развитие по чл. 8 от Регламент 1303/2013 за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство, и за отмяна на Регламент 1083/2006 на Съвета (Регламент 1303/2013). Според определението в чл. 2, т. 36 от Регламент 1303/2013 всяко нарушение на правото на Съюза или на националното право, произтичащо от действие или бездействие на икономически оператор, участващ в прилагането на европейските структурни и инвестиционни фондове, което има или би имало за последица нанасянето на вреда на бюджета на Съюза чрез начисляване на неправомерен разход в бюджета на Съюза, е нередност. Съгласно чл. 56, § 1 от Регламент 1306/2013 относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика, когато нередности или небрежност са открити при дейностите или програмите за развитие на селските райони, държавите членки извършват финансовите корекции, като изцяло или частично отменят съответното финансиране от Съюза. Според т. 42 от решение на СЕС от 8 май 2019 г. по дело С-580/17, когато инвестиционен проект е одобрен и съфинансиран от ЕЗФРСР за програмен период 2007-2013 г., и възстановяването на неправомерно платените суми по този проект се извършва след приключването на посочения програмен период, т. е. след 1 януари 2014 г., правното основание за възстановяването трябва да е член 56 от Регламент 1306/2013 като пряко приложим. Чл. 58, § 1 от Регламент 1306/2013 задължава държавите-членки да приемат всички необходими законови, подзаконови и административни разпоредби и да вземат всички необходими мерки с оглед осигуряването на ефективна защита на финансовите интереси на Съюза, включително да възстановят неправомерните плащания. Редът за администриране на нередности по смисъла на чл. 2, т. 36 от Регламент 1303/2013 и извършване на финансови корекции е регламентиран в раздел трети от глава пета ЗУСЕСИФ. Изложеното обуславя извод, че правното основание за налагане на финансова корекция в случая е това на чл. 56, § 1 от Регламент 1306/2013 с оглед констатирана нередност по определението в чл. 2, т. 36 от същия, независимо от обстоятелството, че инвестиционният проект е одобрен и съфинансиран от ЕЗФРСР за програмен период 2007-2013 г. по реда на наредба, приета през 2008 г. Поради това е неоснователен доводът на касатора, че ЗУСЕСИФ не може да се прилага по отношение на договор, сключен преди влизането му в сила. Новата алинея 6 на чл. 27 ЗПЗП (ДВ, бр. 51/2019 г. в сила от 28.06.2019 г.) изрично предвижда, че дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради нарушение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските райони, което представлява основание за налагане на финансова корекция по ЗУСЕСИФ, се установява с издаването на решение за налагане на финансова корекция по реда на чл. 73 от същия закон. Нередностите от страна на бенефициентите по мерките и подмерките от програмата за развитие на селските райони 2007 г. - 2013 г. не са изключени изрично от обхвата на чл. 27, ал. 6 ЗПЗП. Това е видно и от мотивите към проекта на закона за изменение и допълнение на ЗПЗП 954-01-36/31.05.2019 във връзка с приемането на чл. 27, ал. 7 ЗПЗП, според които: "От цитираните разпоредби (чл. 63, § 1 и § 2 от Регламент 1306/2013), се налага изводът, че основанията за възстановяване на финансова помощ от страна на бенефициентите по ПРСР не се ограничават единствено до нарушенията, представляващи нередности, водещи до налагане на финансови корекции, а могат да включват и други задължения, произтичащи от секторното законодателство". Мотивите към законопроекта показват, че във връзка с прякото приложение на регламент Регламент 1306/2013 с приемането на новите алинеи 6 и 7 на чл. 27 ЗПЗП законодателят е разграничил случаите, в които е констатирана нередност като основание за налагане на финансова корекция от тези, при които е констатирано неизпълнение на други задължения на бенефициентите, произтичащи от секторното законодателство. В първата хипотеза (тази на нарушение по смисъла на чл. 2, т. 36 и т. 38 от Регламент 1303/2013) той е регламентирал, че се налага финансова корекция с решение по чл. 73 ЗУСЕСИФ. В останалите случаи дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ се установява с АУПДВ. Разпоредбата на чл. 27, ал. 6 ЗПЗП е действаща към момента на откриването на административното производство по издаването на разгтлеждания АУПДВ на 30.10.2019 г. и с оглед незабавното действие на процесуалния закон по време при липсата на конкретна норма, която да изключва това принципно разрешение, тя е следвало да бъде съобразена от административния орган. Изложеното не противоречи на преходните и заключителни разпоредби на ЗУСЕСИФ, на които се позовава касаторът. Според § 4, ал. 3 предоставянето на безвъзмездна финансова помощ, както и плащанията, верифицирането или сертифицирането на разходите по програмата по ал. 1 се извършват при условията и по реда на този закон, доколкото друго не е предвидено в ЗПЗП или в акт по неговото прилагане. Това друго е предвидено в § 12, ал. 1 от ПЗР на ЗИД ЗПЗП (ДВ, бр. 2/2018 г.), според който започналите производства по издадените до датата на влизането в сила на този закон наредби по прилагането на мерките от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. и на мерките и подмерките по чл. 9б, т. 2 от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г. се довършват по досегашния ред до изтичане на периода на мониторинг. В случая не само е изтекъл мониторинговият период, както правилно е посочил административният съд, но и такава разпоредба липсва в ПЗР на ЗИД ЗПЗП, обн. ДВ, бр. 51/2019 г. По тези съображения настоящият касационен състав приема, че дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ в конкретната хипотеза на нередност по смисъла на т. 36 от Регламент 1303/2013 е следвало да се установи с издаване на решение за налагане на финансова корекция по реда на чл. 73 ЗУСЕСИФ с оглед разпоредбата на чл. 27, ал. 6 ЗПЗП. Като е приел същото, Административният съд - Благоевград е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и своевременно заявеното искане на ответника се следват разноски, каквито Главчева е направила за заплащане на възнаграждение от 3000 лв. по договор за правна защита и съдействие, сключен с адв. Янев на 07.06.2022 г. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК Върховният административен съд, Първо отделение