Определение № 2816 от 08.10.2025 г. на ВКС по т. д. № 1965/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 от ГПК, вр. чл. 248, ал. 3 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на „Булмаркет Рейл Карго“ ЕООД срещу определение № 382 от 02.07.2025г. по ч.гр.д. № 293/2025г. на Апелативен съд – Велико Търново. С определението е оставена без уважение подадената от дружеството частна жалба срещу определение № 1436 от 31.12.2024г. по гр.д. № 764/2021г. на Окръжен съд – Русе в частта, с която е отхвърлена молба вх. № 6673/11.07.2023г. за допълване на постановеното по реда на чл. 15, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 19, ал. 1 от ГПК определение № 588 от 30.06.2023г. в частта на разноските, като в тежест на ищеца ДП “Национална компания Железопътна инфраструктура“, на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК, се присъдят пълните направени от ответника „Булмаркет Рейл Карго“ ЕООД разноски за адвокат в първоинстанционното производство от 40 000 лева. Оплакванията на касатора в подадената жалба са, че обжалваното определение е недопустимо и неправилно. Първоинстанционният съд се е произнесъл по незаявено искане в нарушение на чл. 6 от ГПК във връзка с чл. 78, ал. 5 от ГПК. Ответникът не е упражнил правото си по чл. 78, ал. 5 от ГПК да възрази относно размера на адвокатското възнаграждение, присъждано след прекратяване на делото, но първоинстанционният съд се е произнесъл по такова възражение. Определението му е било недопустимо. Въззивният съд не е констатирал недопустимостта на обжалвания пред него акт. По същество въззивният съд не е съобразил, че едва след постановяване на определението на ВКС в производството по оспорване на прилагането на арбитражната клауза е налице прекратяване на производството. До този момент спорът е висящ. Приложена нормата на влизане в сила на определението за прекратяване на производството със срока за представяне на списъка с разноски (чл. 80 от ГПК) и правото да се иска изменение на съдебния акт в частта за разноските (чл. 248 от ГПК) налага извод, че крайният момент, към който разноските следва да са платени, е влизане в сила на прекратителния съдебен акт. В случая разноските са сторени ефективно преди да е настъпило прекратяване на производството по делото, поради което са дължими. Съгласно изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК при постановяване на въззивното решение съдът се е произнесъл по обуславящ изхода на делото правен въпрос, решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд – касационно основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. Поставеният от касатора въпрос е: “Към кой момент следва да бъде платено договореното адвокатско възнаграждение, за да може да се присъди на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК – към момента на постановяване на акта на първостепенния съд или на акта на последната инстанция по прекратяване на производството?“. Касаторът се позовава на т. 1 от Тълкувателно решение № 6/2012 от 06.11.2013г. по тълк. дело № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС, на което въззивното определение, според него, противоречи. Във връзка с оплакванията за недопустимост на въззивното определение касаторът сочи решение № 54 от 07.04.2021г. по гр.д. № 2081/2020г. на ВКС, ГК, ІІІ г.о. и решение № 26 от 15.03.2022г. по гр.д. № 2559/2021г. на ВКС, ГК, ІІІ г.о. От насрещната страна по жалбата ДП“Национална компания Железопътна инфраструктура“ не е подаден отговор. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, за да се произнесе, констатира следното: Частната касационна жалба по делото е редовна, като съответстваща на изискванията на чл. 284 от ГПК, както и допустима – подадена в срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, от страна с интерес от обжалването. При преценка на изискванията на чл. 280, ал. 1, вр. чл. 274, ал.3, т. 2 от ГПК не се установява основание за допускане на касационно обжалване на въззивното определение, както и не се установява вероятна негова нищожност, недопустимост или очевидна неправилност, за да бъде допуснато до касация при условията на чл. 280, ал. 2 от ГПК. С искова молба ДП“Национална компания Железопътна инфраструктура“ е предявило срещу „Булмаркет Рейл Карго“ ЕООД паричен иск с обща цена от 1 179 651. 98 лева, представляващи дължимо обезщетение за причинени имуществени вреди при пътен инцидент, настъпил на 10.12.2016г. на гара Хитрино. Въз основа на подадената искова молба е било образувано гр.д. № 764/2021г. на Окръжен съд – Русе. С отговор от 15.06.2023г. ответното дружество е оспорило основателността на иска, но и неговата допустимост, включително поради обстоятелства по чл. 19 от ГПК – наличието на арбитражно споразумение, съгласно сключен между страните договор от 17.08.2015г. Претендирани са били разноски за производството. Отговорът е бил подаден чрез адвокат Павлина Иванова и към него е било приложено пълномощно от 14.06.2023г. за нея и адвокатите Стоимир Иванов и Стела Цанева. Възражението за неподведомственост на спора пред съда поради наличието на арбитражно споразумение е било прието от състава на Окръжен съд – Русе за основателно и с определение № 588 от 30.06.2023г. производството е било прекратено. В договора между страните е била инкорпорирана арбитражна клауза относно спорове за обезвреда вследствие на деликт. Определението е било връчено на „Булмаркет Рейл Карго“ ЕООД на 10.07.2023г. и на 11.07.2023г. е била подадена молба вх. № 6673 за допълване на прекратителното определение, като се присъдят 40 000 лева разноски за адвокат. Представен е бил договор за правна помощ, сключен между дружеството и адвокат Иванов, с посочена в документа дата на съставяне 15.06.2023г. Било е представено също платежно нареждане от 05.07.2023г. за сумата от 40 000 лева. Съставът на Окръжен съд – Русе е разпоредил молбата по чл. 248 от ГПК са се докладва след влизане в сила на определението за прекратяване на производството. Определението от 30.06.2023г. е влязло в сила след недопускането до касация на частната касационна жалба на ДП“Национална компания Железопътна инфраструктура“ срещу определение № 651 от 20.11.2023г. по ч.гр.д. № 478/2023г. на Апелативен съд – Велико Търново, съгласно определение по ч.гр.д. № 681/2024г. на ВКС, ГК, ІІ г.о. С молба от 06.11.2024г. „Булмаркет Рейл Карго“ ЕООД е подновило искането си по чл. 248 от ГПК. От ищеца не е постъпил отговор. С определение № 1436 от 31.12.2024г. по гр.д. № 764/2021г. Окръжен съд – Русе е присъдил 300 лева от разноските за адвокат за прекратеното производство. Над сумата от 300 лева до размера от 40 000 лева молба вх. № 6673/11.07.2024г. е била оставена без уважение. Прието е било, че този претендиран размер е съществено прекомерен. С частна жалба „Булмаркет Рейл Карго“ ЕООД е оспорило първоинстанционното определение в отхвърлителната му част. С определение № 382 от 02.07.2025г. по образуваното ч.гр.д. № 293/2025г. Апелативен съд - Велико Търново е потвърдил първоинстанционното определение. Приел е, че за да бъдат присъдени разноските за адвокат, разходите е трябвало да бъдат сторени след получаване на препис от исковата молба с указания по чл. 131 от ГПК и преди ответникът да е уведомен за прекратяване на производството. Съдът се е позовал на съдебната практика, обективирана в определение № 500 от 05.07.2012г. по ч.гр.д. № 282/2012г. на ВКС, ГК, ІV г.о. и др. В случая плащането на адвокатско възнаграждение е било извършено на 05.07.2023г., т.е. след датата на постановяване на определението за прекратяване на делото (30.06.2023г.), но още към датата на прекратителното определение процесуалният представител на ответника е имал достъп до електронното дело в ЕПЕП и съответно още тогава е имал възможност да го узнае. Следователно, според въззивния съд, не са били налице предпоставките на чл. 78, ал. 4 от ГПК за присъждане в полза на „Булмаркет Рейл Карго“ ЕООД на разноски за адвокат. При тези установени обстоятелства поставеният от касатора правен въпрос дали в случая на чл. 78, ал. 4 от ГПК разноски за адвокат могат да бъдат присъдени, ако са направени до момента на влизане в сила на определението за прекратяване на съдебното производство, е въпрос от значение за изхода на делото съгласно изискванията на т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2009 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС на РБ, приложимо и към частните касационни жалби съответно на чл. 274, ал. 3 от ГПК. По делото въззивният съд е приел, че се присъждат разноски за адвокат, направени до уведомяване на ответника за прекратяване на производството, а според касатора плащането на възнаграждението може да има за краен момент влизането в сила на прекратителното определение. Във връзка с въпроса не е удовлетворен допълнителният критерий по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК и касационно обжалване не може да бъде допуснато. В Тълкувателно решение № 6/2012 от 06.11.2013г. по тълк. дело № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС (т. 1) не се съдържа разрешение, на което възприетото от въззивния съд да противоречи. Всъщност в този своя част решението не съдържа отговор на такъв въпрос. Като обща постановка в тълкувателното решение е прието, че съдебните разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението, противно на възприемането в съдебната практика преди това, че е достатъчно наличието само на съгласие между договарящите се страни, за да се считат разноските да адвокатска защита дължими. Същевременно само по себе си намаляването на разноските за адвокатско възнаграждение по чл. 78, ал. 5 от ГПК от страна на Окръжен съд – Русе без възражение за прекомерност от другата страна, не прави определението му по чл. 248 от ГПК недопустимо. Това е обстоятелство, относимо към правилността на разпределените разноски. Поради това липсва вероятност въззивното определение да е недопустимо на това основание, в какъвто смисъл също са оплакванията на касатора, при което касационно обжалване на определението на Апелативен съд – Велико Търново също не може да бъде допуснато. Воден от горното съдът