Определение № 821 от 12.11.2014 г. на ВКС по т. д. № 2957/2014 г.

Производството е по чл.274 ал.2 пр. второ вр. с пр. първо вр. с ал.1 т.1 ГПК. Образувано е по частна жалба на [фирма] против определение № 326 / 29.05.2014 год. по ч.т.д. № 1277 / 2014 год.,с което състав на ІІ т.о. на ВКС е оставил без разглеждане, като недопустима поради липса на правен интерес, частната жалба на същото дружество против определение № 2462 / 06.11.2013 год. по ч.гр.д.№ 1249 / 2013 год. на САС, ГО, 3 състав. С определението на САС е уважена жалбата на същата страна и отменено разпореждането за издаване на изпълнителен лист, в полза на [фирма], въз основа решение № 5040 / 09.07.2013 год. на СГС по гр.д. № 7448 / 2012 год., за признаване и допускане изпълнението на чуждестранно съдебно решение, последващо обжалвано и към момента невлязло в сила.Макар до момента жалбоподателят да обосновава правен интерес от разпореждане на фактическото връщане на обезсиления изпълнителен лист от страна на [фирма],какъвто диспозитив атакуваното определение на Софийски апелативен съд не съдържа, с настоящата частна жалба същият променя петитума на исканата до момента защита,като се претендира по реда на обжалване определението за отмяна на разпореждането за издаване на изпълнителен лист и неговото обезсилване,съдът да се произнесе и за прекратяване на изпълнителното производство, както и за отмяна на всички неоснователно предприети до момента изпълнителни действия. Страната аргументира интерес от този обхват на правна защита. Ответната страна - [фирма] – оспорва частната жалба и моли същата да се остави без уважение. Позовава се на фактическо предаване оригинала на изпълнителния лист, с молба от 20.01.2014 год., съобразена и в мотивите на определението на състава на ІІ т.о. на ВКС, но и на безспорната недопустимост на каквито и да било изпълнителни действия след обезсилване на изпълнителния лист, предвид липсата на изпълнителен титул. Частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК,от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим,, подлежащ на обжалване,като преграждащ за страната исканото производство по обжалване на определение за обезсилване на изпълнителен лист, съдебен акт. Частната жалба е неоснователна. С молба вх.№ 9934 / 13.09.2013 год., уточнена с оглед указанията на съда с окончателна молба вх.№ 12000/05.11.2013 год., жалбоподателят е претендирал отмяна на разпореждането за издаване на изпълнителен лист в полза на [фирма],постановено въз основа на решение № 5040 / 09.07.2013 год. на СГС ,за признаване и допускане изпълнението на чуждестранно съдебно решение,което искане съдът е удовлетворил.Като последица на отмяната,съдът е разпоредил и обезсилване на изпълнителния лист, предаден след издаването му в полза на молителя,в противоречие с нормата на чл.405 ал.4 пр. второ ГПК – преди влизане на решението на СГС в сила. Последователно - и пред САС,и в частната жалба срещу определението му за отмяна разпореждането за издаване на изпълнителен лист,страната е обосновавала правен интерес от ефикасна защита, състояща се във фактическо предаване / връщане / на изпълнителния лист. Съставът на ІІ т.о. на ВКС е приел, че с удовлетворяване петитума на жалбата, за страната липсва правен интерес от обжалването ,поради което оставил без разглеждане частната жалба срещу определение № 2462 / 06.11.2013 год. по ч.гр.д.№ 1249 / 2013 год. на САС, ГО, 3 състав. Относно фактическото връщане на изпълнителния лист се е позовал на данни за осъществено такова – молба на ответната страна от 22.01.2014 год., но преди всичко – излизане на това искане от обхвата на правно регламентираните средства за защита. Налице са доказателства правещи вероятно пълното удовлетворяване на страната, вкл. фактическо връщане на изпълнителния лист и прекратяване на изпълнителното производство, образувано по същия - молба вх.№ 734 / 22.01.2014 год. на [фирма] във връзка с представено съобщение ,изходящо от ЧСИ В. Т.,за „приключване„на изпълнителното производство по изп.дело № 20127950401030,поради „изтегляне на изпълнителния лист„ / вероятно - доколкото не е следвана терминологията на закона – „ прекратяване на изпълнителното производство „ и не са налице преки доказателства за връщане на изпълнителния лист/.Дори да не би било така ,обаче, и без фактическо връщане на изпълнителния лист,с оглед обезсилването му,е налице основание за прекратяване на изпълнителното производство – с постановление на съдебния изпълнител, на основание чл.433 ал.1 т.3 ГПК,а това е действително целената от страната защита – преустановяване принудително събиране на вземането, преди влизане на съдебното решение в сила. Петитумът за прекратяване на изпълнителното производство и отмяна на извършени до момента изпълнителни действия,заявен за пръв път с настоящата частна жалба,не кореспондира със заявения пред Софийски апелативен съд предмет на искана защита, поради което и е изначално извън обхвата на дължимото произнасяне.Същият би бил и недопустим,поради липса на правно основание за претендирането му от съда.Видно от чл.433 ал.1 т.3 ГПК прекратяването на изпълнителното производство,поради обезсилване на изпълнителния лист не е в компетентността на съда. Не е в компетентността на съда и отмяната, предвид обезсилване на изпълнителния лист, на извършени до момента на основание същия изпълнителни действия, които и като засягащи имуществената сфера на жалбоподателя предпоставят правен интерес от издаване на обратен изпълнителен лист. С оглед преждеизложеното, съображенията на състава на ІІ т.о. на ВКС следва да бъдат изцяло споделени,като законосъобразни и правилни – липсва задължителна процесуална предпоставка от рода на абсолютните,за произнасяне по частната жалба срещу определение № 2462 / 06.11.2013 год. по ч.гр.д.№ 1249 / 2013 год. на САС, ГО, 3 състав - правен интерес от обжалването. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение