Определение № 901 от 21.12.2010 г. на ВКС по т. д. № 979/2010 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК във връзка с чл. 390, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на [заличено наименование на фирма], гр. София против определение № 315 от 19.08.2010 г. по в. ч. гр. д. № 425/2010 г. на Великотърновски апелативен съд, с което е потвърдено постановеното от Л. окръжен съд определение № 377 от 03.06.2010 г. по гр. д. № 142/2010 г. С първоинстанционния акт е отменено допуснатото с определение № 194 от 22.03.2010 г. обезпечение на бъдещ иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД поради неизпълнение на указанието по чл. 390, ал. 3, изр. 1 ГПК. По съображения, подробно изложени в частната касационна жалба, се иска отмяна на въззивното определение. Ответникът по частната касационна жалба – [заличено наименование на фирма], гр. Плевен – не заявява становище по същата. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото, приема следното: Частната касационна жалба е процесуално недопустима. Атакуваното определение не попада в обхвата на съдебните актове, подлежащи на касационно обжалване пред Върховен касационен съд. Съгласно разпоредбата на чл. 273, ал. 3 ГПК, такива са само определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото и определенията, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие. Определението, с което въззивният съд се е произнесъл по законосъобразността на постановеното от Л. окръжен съд определение по чл. 390, ал. 3, изр. 2 ГПК за отмяна на допуснато обезпечение на бъдещ иск поради неизпълнение в срок на указанията за представяне на доказателства за завеждане на обезпечения иск, не прегражда развитието на делото и следователно не попада в хипотезата на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Това определение не е от категорията и на определенията по чл. 274, ал. 3, т. 2, с които „се дава разрешение по същество на други производства”. Такъв характер имат само определенията, които по своята същност се доближават до решенията, защото разрешават материалноправен спор, свързан с предмета на самото съдебно производство. Определенията, постановени по искане за допускане на обезпечение, респ. за отмяна на вече допуснато обезпечение не отговорят на посоченото изискване. Ц. на обезпечителното производство е да бъде гарантирано изпълнението на решението по съществото на спора, но то не е относимо към самото решаване на правния спор, т. е. към предмета на делото. Недопустимостта да бъдат обжалвани определенията на окръжния или апелативния съд, в хипотезата, когато този съд е действал като въззивна инстанция по отношение определение за отмяна или отказ да бъде отменено допуснато обезпечение, е подчертана изрично и в т.6 от Тълкувателно решение № 1 от 17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС. В същото е прието, че определението по чл. 321 ГПК за отмяна на обезпечителната мярка /чиито аналог понастоящем е чл. 402 ГПК/ подлежи на обжалване пред ВКС само в случаите, когато е постановено за първи път от въззивен съд, т. е. само в хипотезата, когато в производството по разглеждане на спора във въззивната инстанция за първи път е поискана отмяна на обезпечителната мярка, какъвто настоящият случай не е. С оглед изложените съображения, настоящият състав счита, че подадената частна касационна жалба е недопустима и не следва да бъде разгледана по същество. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение