Определение № 514 от 04.07.2011 г. на ВКС по т. д. № 1089/2010 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Държавен фонд “Земеделие”, [населено място] срещу решение № 296/03.06.2010г., постановено по гр.д.№ 22/2010г. от Софийския апелативен съд, с което е отменено решение № 589/06.07.2009г. по т.д.№ 822/2008г. на Софийския градски съд и е признато за установено по предявения от [фирма], [населено място] против касатора иск с правно основание чл.254 вр. чл.97, ал.1 ГПК /отм./, че не дължи сумите в общ размер от 23910.13 лв. по образувани изпълнителни дела. Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Ответникът не взема становище по жалбата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното: Касационната жалба е редовна - подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че по петте броя изпълнителни листа, издадени на несъдебни изпълнителни основания, до образуването на изпълнителни производства, е изтекла погасителната давност за лихвите върху главниците, поради което частично е уважил отрицателните установителни искове. Настоящият състав на ВКС, ТК, І отд. намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване. Според касатора въззивното решение е постановено в противоречие с ППВС № 3/18.11.1980г. по гр.д.№ 3/1980г., като не е съобразено, че с всяко предприето изпълнително действие се прекъсва давността по чл.116, б.”в” ЗЗД, както и че давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането. В случая, разгледаните от постановлението хипотези за прекъсване и спиране на погасителната давност не са идентични със спорните обстоятелства по делото. Апелативният съд е приел, че погасителната давност за лихвите е изтекла преди образуване на изпълнителния процес, поради което въпросите за предприемане от взискателя на изпълнителни действия не стои. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд