Определение № 288 от 31.07.2017 г. на ВКС по гр. д. № 2683/2017 г.

Производството е образувано по чл.282 ,ал. 5 ГПК с разпореждане №765/03.07.2017г от Председателя на ІV ГО на ВКС. Молителката С. И. О. от [населено място] е поискала да бъде приложен реда на чл. 181 ал.3 ЗЗД, като бъде наредено заличаването на ипотека, която нейният баща и тогава собственик на имота И. Т. О. е учредил като обезпечение едностранно на 22.12.2010г, с акт по чл.181 ЗЗД ,вписан на 28.12.2010г, за да спре изпълнението на обжалвано от него с касационна жалба осъдително въззивно решение № 82 от 3.ІV.2010 г. по в.гр.д.№ 171/2010 г. на Апелативен съд Велико Търново. Понастоящем собственик на имота е молителката ,представен е договор за доброволна делба .По указание на съда е представено и усостоверение за наследници №2-3613/07.07.2017г По молбата на С. И. О. Върховен касационен съд ІІІ г.о констатира, че в хода на касационното производство по гр.д № 1274/2010 ІV г.о жалбоподателят И. Т. О., наследодател на молителката, е направил искане за спиране изпълнението на въззивно решение по чл. 282 ал.2 ГПК, във връзка с което е посочил на съда предварително учредената от него ипотека по чл.181 ЗЗД с посочения в молбата акт, вписана под вх.№17035 на 28.12.2010г ,п. №185 т.І, в Службата по вписванията към РРС. Решението не е допуснато до касационно обжалване, като изпълнението на въззивното решение №82/2010г по гр.д №171/2010 ВтАпС, съответно образуваното изпълнително производство за събиране на вземането, не е било спряно от Върховен касационен съд по образуваното гр.д № 1274/2010г ІV г.о. Съставът на ВКС по делото не е приел доводите ,че учредяване на ипотека по този начин е равнозначно на внасяне на паричната сума по осъдителното въззивно решение и е изискал внасянето на парично обезпечение,което молителят не е сторил. Понастоящем, след постановяване на определение №644 от 03.05.2011г по гр.д № 1274/2010г ІV г.о. и влизане в сила на въззивно решение № 82 от 3.ІV.2010 г. по в.гр.д.№ 171/2010 г. на Апелативен съд Велико Търново, ищците по делото и взискатели по изпълнението са удовлетворени за присъдените парични вземания, за което обстоятелство се представя удостоверение на ЧСИ Ц. Г. с изх. №10979 от 06.06.2016г., свидетелстващо, че образуваното изп .дело №20117600400725 по описа на ЧСИ Ц. Г. е прекратено на 19.05.2015г с влязло в сила постановление на основание чл. 433 ал.1 т.2 ГПК, поради издължаване на вземането по отношение на взискателите ,включитело Д. Й. И.. Същата не е взела становище по постъпилата молба за заличаване на ипотеката. При горните обстоятелства молбата е допустима, следва да бъде разгледана от ВКС, тъй като няма друг съд, който компетентно да се произнесе по нея Като основателна ,молбата следва да бъде уважена. В случая редът по чл.282 ал.5 ГПК е приложим, независимо че Върховен касационен съд не е указвал, или изисквал подобно обезпечение от учредителя на ипотеката и не го е зачел, като основание за спиране изпълнението на въззивното решение. След като присъединеният взискател, съответно ищеца по процесното гражданско дело Д. Й. И. е удовлетворена за присъденото по решението без да е прибягвано до учреденото с едностранен акт на длъжника имотно обезпечение, то същото подлежи на освобождаване. Ипотеката е била учредена чрез вписване, за целите на обезпечителното производство, по искане за спиране изпълнението на обжалвано по касационен ред въззивнто решение ,поради това нейното заличаване е по преценка и след нареждане на ВКС като съд, пред който молителят е и имал за цел да представи обезпечение, по смисъла на чл. 181 ал.3 ЗЗД С оглед гореизложеното и на основание чл. 181 ал.3 ЗЗД, във вр чл. чл.282 ал. 5 ГПК Въховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.