Определение № 8598 от 18.09.2023 г. на ВАС по адм. д. № 7721/2023 г.

Производството е образувано по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Н. Димитрова със съдебен адрес в гр.София, [улица], срещу Заповед №ЛС-04-339 от 25.07.2023 г., издадена от министъра на правосъдието. С обжалвания акт министърът на правосъдието, в качеството си на орган, упражняващ правата на държавата, утвърдени със Заповед №ЛС-04-450/09.09.2021 г. на министъра на правосъдието, на основание чл. 21, ал. 1 от Закона за публичните предприятия (ЗПП), чл. 37, ал.2 от Правилника за прилагане на Закона за публичните предприятия (ППЗПП) и чл.17 от Вътрешните правила за провеждане на конкурсна процедура за членове на органи за управление и контрол в Държавно предприятие „Фонд затворно дело“, е прекратил конкурсната процедура за избор на изпълнителен директор на Държавно предприятие „Фонд затворно дело“, обявена със Заповед №ЛС-04-141/20.04.2023 г. на министъра на правосъдието, поради липса на допуснат кандидат до интервю. По повод постъпилата жалба, Върховният административен съд, състав на шесто отделение, с оглед правомощието сам да реши дали делото му е подсъдно, съгласно чл. 135, ал. 1 от АПК, намира, че не е родово компетентен да разгледа и да се произнесе по направеното оспорване, предвид следните съображения: Съгласно чл. 132, ал. 1 АПК, на административните съдилища са подсъдни всички административни дела с изключение на тези, които са подсъдни на Върховния административен съд. Съгласно чл. 132, ал. 2, т. 2 от АПК, на Върховния административен съд са подсъдни оспорванията на актове на министри „издадени при упражняване на конституционните им правомощия по ръководство и осъществяване на държавното управление“. По силата на обратния аргумент, на Върховния административен съд не са подсъдни оспорванията на актове на министри, които са издадени не при упражняване на правомощията им по ръководство и осъществяване на държавното управление. С оглед на това законодателно решение, релевантен за определяне на подсъдността е въпросът за характера на правомощията, при упражняване на които министърът е издал оспорения акт. В чл. 105, ал. 1 и ал. 2 от Конституцията на Република България са регламентирани правомощията на Министерския съвет да ръководи и осъществява вътрешната и външната политика на страната в съответствие с Конституцията и законите; да осигурява обществения ред и националната сигурност; да осъществява общо ръководство на държавната администрация и на Въоръжените сили. Съгласно чл. 108, ал. 3 от Конституцията на Република България, министрите ръководят отделните министерства, освен ако Народното събрание реши друго. В съответствие с така регламентираните в Конституцията правомощия на Министерския съвет и министрите, Конституционният съд в своето Решение № 8 от 23.04.2018 г. по конституционно дело № 13/2017 г. е приел, че идеята на конституционния законодател е Върховният административен съд да осъществява пряк контрол за законност като първа инстанция по отношение на тези актове на Министерски съвет и на министрите, които могат да бъдат определени като административни актове и са израз на политическите концепции за управление. Това са актовете, издавани при упражняване на публична власт в изпълнение на конституционно установените им правомощия по ръководство на държавното управление, които актове могат да засягат както публичния интерес, така също и права, свободи или законни интереси на отделни граждани или организации. В конкретния случай правомощието на министъра на правосъдието по чл. 21, ал.1 от Закона за публичните предприятия, във връзка с чл.37, ал.1 от ППЗПП е такова на орган, който упражнява правата на държавата/общината в управлението на публичните предприятия. Съгласно дефиницията на „орган, упражняващ правата на държавата“ - § 1, т. 7 от ДР на ЗПП, такъв е всеки административен орган, който по закон или съгласно разпореждане на Министерски съвет упражнява правата на държавата в капитала на публично предприятие по чл. 2, ал. 1, т. 1 и 3, както и публично предприятие по чл. 2, ал. 1, т. 2, когато упражнява правата на собственост в друго публично предприятие. От дефиницията е видно, че правомощията на органа, който упражнява правата на държавата в публично предприятие, не са правомощия само и единствено на министъра в качеството му на централен едноличен орган на изпълнителната власт със специална компетентност по смисъла на чл.25, ал.1 от Закона за администрацията, а правомощия, които са идентични по съдържание с правомощията на всички други органи, които упражняват правата на държавата в публичните предприятия. С оглед на това, настоящият състав на шесто отделение на ВАС намира, че не е налице хипотезата на чл. 132, ал. 2, т. 2 АПК и спорът за валидността и унищожаемостта на оспорения акт е подсъден като първа инстанция на административния съд, който по правилото на местната подсъдност, уредено в чл. 133, ал. 1 от АПК, е Административен съд София– град. Предвид горните съображения, производството по жалбата не е родово подсъдно на Върховния административен съд и следва да бъде прекратено, а делото да се изпрати за разглеждане на компетентния съд. Водим от горното и на основание чл. 135, ал. 1 и ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,