Определение № 13 от 18.01.2017 г. на ВКС по гр. д. № 98/2017 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба вх. № 153607 от 29.11.2016 г. на Г. С. К., И. С. К. и Н. С. К. чрез адвокат С. Д. – М. против определение № 27114 от 16.11.2016 г., постановено по в.гр.д.№ 9275/2015 г. по описа на Софийски градски съд, ГО, ІІ „в” въззивен състав, с което е изменено постановеното по същото дело решение № 5705 от 06.07.2016 г. в частта за разноските, като настоящите жалбоподатели са осъдени да заплатят на противната страна сумата 2 000 лева за защитата им в производството пред СГС. Ответницата по жалбата В. Г. П. не е подала писмен отговор. Върховният касационен съд в настоящия си състав констатира, че срещу решение № 5705 от 06.07.2016 г. по въззивното гражданско дело е подадена касационна жалба от Г. С. К., И. С. К. и Н. С. К. чрез адвокат С. Д. – М., като е образувано касационно дело № 99/2017 г. по описа на ВКС, Второ гражданско отделение. По силата на чл. 248, ал. 3, изр. второ ГПК, определението за разноските подлежи на обжалване по същия ред, по който се обжалва самото решение. Тъй като произнасянето на съда по частната жалба е свързано с произнасянето по касационната жалба, не се налага отделно разглеждане на частната жалба от касационната жалба срещу въззивното решение, поради което при условията на чл. 213 ГПК, съдът