Определение № 913 от 05.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 65/2011 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение №53 от 27.10.2010 г. на Видинския окръжен съд по гр.д. №403/2010 г., с което е потвърдено решение №55 от 28.06.2010 г. на Видинския районен съд по гр.д. №43/2010 г. С първоинстанционното решение са уважени предявените от В. Ц. Г. срещу [фирма] искове с правно основание чл.344, ал.1,т.1, т. 2 и т.3 КТ. Въззивният съд е приел, че дисциплинарното уволнение на ищеца е незаконно, тъй като заповедта за уволнение не е мотивирана съобразно изискванията на чл.195 КТ. Недоволен от решението е останал ответникът [фирма], [населено място]. Според него въззивният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос за това дали заповедта за дисциплинарно уволнение отговаря на изискванията на чл.195, ал.1 КТ ако датата на нарушенията не е посочена конкретно, но времето на извършването им може да бъде определено от друг документ, посочен в самата заповед. Този въпрос е решаван противоречиво от съдилищата. Представени са съдебни решения. Ответникът по касационната жалба В. Ц. Г., [населено място], оспорва жалбата. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима. Касационното обжалване следва да бъде допуснато на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК, тъй като повдигнатият въпрос обуславя крайното решение и се решава противоречиво от съдилищата. На касатора следва да се укаже в едноседмичен срок да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 100.83 лв., като в противен случай касационната жалба ще бъде върната. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.