Решение № 4129 от 3.05.2022 г. на ВАС по адм. д. № 12148/2021 г.
ВАСVI отделение03.05.2022reporting judge Добромир Андреев
Ruling
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 703/05.10.2021 г., постановено по адм. дело № 516/2021 г. по описа на Административен съд – Пазарджик. Решението е окончателно.
Grounds
Решение № 4129 от 3.05.2022 г. на ВАС по адм. д. № 12148/2021 г., VI о., докладчик съдията Добромир Андреев Производството по делото е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на "Многопрофилна болница за активно лечение Бургасмед" ЕООД, представлявано от д-р С. А., чрез адв. П. Шивачева срещу Решение № 703/05.10.2021 г., постановено по адм. дело № 516/2021 г. по описа на Административен съд – Пазарджик, в частта с която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Заповед за налагане на санкции № РД-25-523/12.04.2021 г., издадена от директорът на Районна здравноосигурителна каса /РЗОК/ – Бургас. В жалбата се навеждат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че при част от нарушенията следва да се приложи чл. 28 от ЗАНН. Моли съда да отмени обжалваното решение в оспорената част. Претендира разноски. Съдебното решение е атакувано и с касационна жалба от директора на РЗОК – Бургас, подадена от пълномощника старши юрисконсулт М. Георгиев, в частта, с която съдът е отменил заповедта. Касаторът обосновава тезата, че решението, в отменителната му част, е неправилно поради противоречие с материалния закон и е необосновано - касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК. Моли обжалваното съдебно решение да бъде отменено. Претендира и присъждане на направените по делото разноски за настоящата инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Касационните жалби са процесуално допустими като подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежни страни, за които обжалваното решение е неблагоприятно, и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт. Разгледана по същество, касационните жалбите са неоснователни по следните съображения: С Решение № 703/05.10.2021 г., постановено по адм. дело № 516/2021 г. по описа на Административен съд – Пазарджик, е отменена по жалба на "МБАЛ Бургасмед" ЕООД Заповед за налагане на санкции № РД-25-523/12.04.2021 г., издадена от директора на РЗОК Бургас, в частта, с която на лечебното заведение са наложени санкции "финансова неустойка" по т. 1. 1 за нарушение на чл. 55, ал. 2, т. 2, т. 3 от ЗЗО, чл. 380 и чл. 293, ал. 3, т. 21 от НРД за МД 2020-2022 г. в размер на 200 лв., на основание чл. 414, ал. 3 от 1 от НРД за МД 2020-2022 г.; по т. 1. 2 за нарушение на чл. 55, ал. 2, т. 2, т. 3 от ЗЗО, чл. 380 и чл. 293, ал. 3, т. 21 от НРД за МД 2020-2022 г. в размер на 200 лв. на основание чл. 414, ал. 3 от 1 от НРД за МД 2020-2022 г.; по т. 2. 1 за нарушение на чл. 55, ал. 2, т. 2, т. 3 от ЗЗО, чл. 380 и чл. 293, ал. 3, т. 21 от НРД за МД 2020-2022 г., в размер на 200 лв., на основание чл. 414, ал. 3 от 1 от НРД за МД 2020-2022 г.; по т. 2. 2 за нарушение на чл. 55, ал. 2, т. 2, т. 3 от ЗЗО, чл. 380 и чл. 293, ал. 3, т. 21 от НРД за МД 2020-2022 г., в размер на 200 лв., на основание чл. 414, ал. 3 от 1 от НРД за МД 2020-2022 г. Процесната заповед е оставена в сила в частта, с която по т. 3. 1 за нарушение на чл. 55, ал. 2, 5 от ЗЗО, чл. 380 и чл. 386, ал. 1 от НРД за МД 2020-2022 г. е наложена санкция финансова неустойка в размер на 200 лв. на основание чл. 416, ал. 3 от 1 от НРД за МД 2020-2022 г. и по т. 3. 2 за нарушение на чл. 55, ал. 2, 5 от ЗЗО, чл. 380 и чл. 386, ал. 1 от НРД за МД 2020-2022 г. е наложена санкция финансова неустойка в размер на 200 лв. на основание чл. 416, ал. 3 от 1 от НРД за МД 2020-2022 г. От фактическа страна е установено, че със Заповед № РД-25-104/22.01.2021 г. на директора на РЗОК – Бургас, на основание чл. 20, ал. 1, т. 2 и чл. 72, ал. 2 от ЗЗО НРД за МД 2020-2022 г., е възложено осъществяване на контрол по изнесени обстоятелства в жалба с вх. № 02/94-01-15/19.01.2021 г. по описа на РЗОК-Бургас. Констатациите от проверката са обективирани в Протокол № 170/18.02.2021 г. Извършената проверка констатирала нарушения при документиране на епикризите при четири случая и две нарушения свързани с вложени медицински изделия, стойността на които се заплаща от НЗОК извън цената на КП/АПр/КПр. Жалбоподателят е упражнил правото си по чл. 74, ал. 4 от ЗЗО като е изразил писмено становище с вх. № 29-02-303/24.02.2021 г. против направените констатации в Протокол № 170/18.02.2021 г. В тази връзка, с писмо до председателя на БЛС гр. Бургас е изпратена молба за излъчване на представители от квотата на РК на БЛС - гр. Бургас за сформиране на арбитражна комисия, но РК на БЛС - гр. Бургас не е излъчила членове от своята квота. При тези обстоятелства е издадена Заповед за налагане на санкции № РД-25-523/12.04.2021 г., издадена от директора на РЗОК Бургас, с която на дружеството - жалбоподател са наложени финансови санкции в размер на 200 лв. за всяко от констатираните нарушения по т. 1-т. 6 на основание чл. 414, ал. 3 и чл. 416, ал. 3 НРД МД за 2020-2022 г. За да отмени частично заповедта, първоинстанционният съд е приел, че неотразяването на издаден от болничното заведение болничен лист в епикризата на пациент при дехоспитализирането му, не представлява нарушение по чл. 380 и чл. 293, ал. 3, т. 21 от НРД за МД за 2020- 2022 г., и не е основание за налагане на финансова неустойка. В останалата част, първоинстанционният съд е намерил оспорения акт за издаден при спазване на материалните и процесуалните норми, от компетентно лице, при спазване на императивните изисквания на закона за задължителни реквизити. Решението е правилно. Първоинстанционният съд е събрал и анализирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, прецизно е установил всички значими за спорното право факти и обстоятелства, и е извел обосновани правни изводи, съображенията за които се възприемат от настоящата инстанция. Атакуваният съдебен акт е постановен при точното прилагане на относимите материалноправни разпоредби и при спазване на съдопроизводствените правила. Съобразени са доводите на страните в изразените от тях становища като са обсъдени заявените от тях възражения. От представените по делото доказателства, се установява, че правилно по отношение на нарушението по т. 1. 1, т. 1. 2, т. 2. 1 и т. 2. 2 от заповедта се приема, че неотразяването на издадените от болничното заведение болнични листове в епикризите на пациентите при дехоспитализирането им, не представлява нарушение и не обосновава налагането на санкция на основание чл. 414, ал. 3 от 1 от НРД за МД 2020-2022 г. Съгласно чл. 380 от НРД за МД 2020-2022 г. "Документацията, която е длъжен да води и съхранява всеки изпълнител на БМП, включва документите по чл. 294, първични медицински документи по приложение № 2 и финансово-отчетни документи по Закона за счетоводството." Според чл. 293, ал. 3, т. 21 от НРД за МД 2020-2022 г. епикризата съдържа следните реквизити - описание на съпровождащите епикризата изследвания и други документи за служебно ползване. Цитираната разпоредба се отнася за документацията, която е длъжен да води и съхранява всеки изпълнител на БМП, но не се посочва, какво точно трябва да бъде нейното съдържание. Предвид изложеното не би могло да се сподели извода на административния орган, за това, че неотразяването на болничните листове и техните номера в епикризата, представляват нарушение и действие, което представлява такова във вреда на жалбоподателя. Като е достигнал до извода, че не посочването в епикризата на издаден болничен лист и неговия номер, не покрива елементите на състава на нарушение по смисъла на чл. 55, ал. 2, т. 2, т. 3 от ЗЗО, чл. 380 и чл. 293, ал. 3, т. 21 от НРД за МД 2020-2022 г. и е отменил оспорената заповед в посочената част, първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт. Настоящият съдебен състав намира за правилно и обосновано, оспореното съдебно решение и в потвърдената му част. Съгласно Чл. 386.
"Лист за диспансерно наблюдение" (бл. МЗ-НЗОК № 9) и "Формуляр за вложени медицински изделия, стойността на които се заплаща от НЗОК извън цената на КП/АПр/КПр" се изготвят съгласно изискванията и реквизитите, посочени в приложение № 2. "Лист за диспансерно наблюдение" (бл. МЗ-НЗОК № 9) се попълва в един екземпляр, а "Формуляр за вложени медицински изделия, стойността на които се заплаща от НЗОК извън цената на КП/АПр/КПр" – в два екземпляра. Императивният характер на нормата обуславя и задължението за вписване на "№ и дата на разрешение за откриване на болнична аптека". Правилни са изводите на съда, че непосочването на номер на разрешение за откриване на болнична аптека не попада в категорията на "маловажните случаи" по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, предвид поместеното в приложение № 2 подробно указание за попълване на посочения "Формуляр за вложени медицински изделия, стойността на които се заплаща от НЗОК извън цената на КП/АПр/КПр". Посочените хипотези, обосноваващи наличието на "маловажен случай" съгласно § 1, т. 4. 2 от ДР на НРД МД 2020-2022 г. са изчерпателно изброени и при преценката за законосъобразност на издадената заповед съдът не може да тълкува същите разширително. С оглед изложеното, решението на Административен съд София– град е правилно, постановено в съответствие с процесуалните правила и материалноправните разпоредби, поради което следва да се остави в сила.