Решение № 639 от 14.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3583/2010 г.

Решение № 639 от 14.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3583/2010 г., VII о., докладчик съдията Соня Янкулова Производството е по чл. 145 и сл. АПК. Образувано е по жалба на "Радио Експрес" ЕАД, гр. София, ул. "Сребърна" № 21 срещу решение № 79 от 2.02.2010 г. на Съвета за електронни медии, с което е отказано изменение на негова лицензия за радио дейност № 441-00300 от 11.01.2001 г. Жалбоподателят счита обжалваното решение за незаконосъобразно - издадено при нарушение на установената форма, в противоречие с материалния закон и несъответствие с целта на Закона за радиото и телевизията, отменителни основания по чл. 146, т. 2, 4 и 5 АПК. В оспореното решение не е посочено правното основание за отказа. Основното съображение на административния орган за отказ - неупражняването на правата по лицензията, не съществува като правно основание за отказ в Закона за радиото и телевизията (ЗРТ). Наред с това самият орган със своите действия е допринесъл правата по лицензията да не могат да бъдат упражнявани. Мотивите на оспорения акт са вътрешно противоречиви - органът от една страна приема, че по законодателен път се създава възможност всяко лице, получило индивидуална лицензия за радио дейност да получи и далекосъобщителна лицензия, а от друга - че промените в законодателството препятстват възможността програмата да бъде разпространявана. Сочи, че органът изисквал и приемал плащането на дължимите годишни такси по лицензията. Твърди, че оспореното решение е в противоречие и с основните принципи на Закона за радиото и телевизията. Моли съда да отмени решението и върне преписката на органа със задължителни указания за издаване на искания акт. Претендира направените по делото разноски. Жалбоподателят се представлява от адв. Алена Добрева-Христова. Ответникът по жалбата - Съветът за електронни медии, счита същата за неоснователна. Оспорваното решение е издадено от компетентен орган и в исканата от закона форма. Посочено е правното основание за издаване на акта - чл. 32, ал. 1, т. 9 ЗРТ. Счита, че са спазени процедурата и изискванията на чл. 125 ЗРТ. Жалбоподателят не притежава лицензия за далекосъобщителна дейност по реда на отменения Закон за далекосъобщенията за територията на гр. Русе, както няма разрешение и по сега действащия Закон за електронните съобщения. Липсва реално създадена от него програма с местен обхват. Счита, че удължаването на срока на една непораждаща последици лицензия не е в защита на обществения интерес. Моли съда да остави в сила оспорваното решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд счита жалбата на "Радио Експрес" ЕАД за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 149, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на съдебно оспорване административен акт. За да се произнесе по същество съдът установи от фактическа страна следното: Жалбоподателя притежава лицензия № 441-00300 от 11.01.1001 г. със срок 10 години, по силата на която се задължава да създава и разпространява радиопрограма с наименование "Радио Експрес" на територията на гр. Русе, с продължителност двадесет и четири часа и общ, политематичен профил. Разпространението е чрез наземно радиоразпръскване. Съгласно т. 6.1 от лицензията жалбоподателят е длъжен да осигури разпространение на програмата си не по-късно от дванадесет месеца от датата на издаване на лицензията. Той дължи лицензионни такси, т. 13, на основание чл. 116, ал. 3, т. 2 Закона за далекосъобщенията . Лицензията може да бъде подновявана, изменяна и прекратявана при посочените в т. 11 и 12 условия. Жалбоподателят не е упражнил правата и задълженията си на оператор по тази лицензия, с изключение на заплащането на дължимата такса. Със заявление № 20-00-249 от 24.11.2009 г. поискал от Съвета за електронни медии удължаване на срока на лицензията. Съветът за електронни медии разгледал заявлението и постановил оспорения акт - решение № 79 от 2.02.2010 г., с който отказал да измени лицензията като удължи срока на действието й. Основание за отказа е факта, че носителят на лицензията фактически не осъществява и не е осъществявал правата по нея. Удължаването на срока на такава лицензия приел, че не е в защита на обществения интерес. Съдът, при така установената фактическа обстановка, и след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, счита жалбата за неоснователна по следните съображения: По делото няма спор за факти. Спорът е по приложението на материалния закон, който в годините от издаването на лицензията до постановяването на оспорения акт е претърпял значими промени. Това налага проследяването на измененията с цел установяване точния смисъл за закона и основателността на твърденията на жалбоподателя. Лицензията е издадена на основание чл. 26, т. 6 от Закона за далекосъобщенията във вр. с чл. 115, ал. 1 и 3 от ЗРТ. При така действащата нормативна уредба за разпространението чрез наземно радиоразпръскване на разрешената с лицензия радиопрограма не е било необходимо притежаването на лицензия за честота. С Държавен вестник бр. 96 от 9.11.2001 г. са приети изменения в Закона за далекосъобщенията и в Закона за радиото и телевизията. Чл. 27, т. 6 от Закона за далекосъобщенията е отменен и правомощието за издаване на лицензи за радио дейност чрез далекосъобщителни мрежи за наземно радиоразпръскване е предоставена на Съвета за електронни медии - чл. 105 ЗРТ. Срокът на лицензията е променен от 10 на 15 г. и е въведено изискването за лицензиране и по Закона за далекосъобщенията, като съгласно чл. 109, ал. 2 ЗРТ срокът на лицензиите по двата закона трябва да е еднакъв. Отменен е чл. 107, ал. 2 и 3 ЗРТ, който определя задължението на притежателя на лицензията да осъществи разпространение на програмата съобразно условията на лицензията и правомощието на Държавната комисия по далекосъобщенията да отнема лиценза на това основание. Изменението на двата закона не е съпроводено с преходни правила досежно заварените притежатели на лицензия за радио дейност. С оглед на това правилно регулаторният орган приел, че лицензията на жалбоподателя има действие 10 години. С изменението на Закона за радиото и телевизията - чл. 116, е предвидено, че лицензия за радио дейност се издава след провеждане на конкурс като съгласно чл. 116в, ал. 2 Съветът за електронни медии класира кандидатите и взема решения за издаване на лицензия за радио дейност и за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс - радиочестотен спектър. По този начин е въведена функционална зависимост между двата вида лиценза, впоследствие - разрешение за ползването на радиочестотния спектър. С оглед на това законодателно решение и липсата на преходна разпоредба досежно заварените от промяната издадени лицензии основателно е твърдението на жалбоподателя, че въведената с изменението от 2001 г. и съществуваща и понастоящем правна уредба на практика го поставя в невъзможност да осъществява дейността по лицензията, тъй като не може да получи разрешение за ползване на радиочестотния спектър. Този факт обаче е ирелевантен за законосъобразността на оспорения акт. Защо държавата е приела това законодателно решение е въпрос на целесъобразност, който не подлежи на съдебен контрол и който видно от изложеното не се отразява на законосъобразността на оспорения акт. Релевантното в случая е, с оглед на липсата на изрична правна разпоредба досежно заварените към 2001 г. издадени лицензии, че същите, от гледна точка на закона са действащи, макар и фактически правата по тях да не са упражнявани, и с изтичането на срока, за който са издадени, биха могли да бъдат продължени по реда на действащия към настоящия момент чл. 125 ЗРТ. Съгласно тази норма - ал. 1, жалбоподателя е подал своевременно искане за продължаване на срока на лицензията, а Съветът за електронни медии се е произнесъл в срока по ал. 2. Законодателят не е посочил критерии, въз основа на които регулаторният орган може да удължи срока на лицензията. Следователно преценката е изцяло по целесъобразност. Органът действа в условията на оперативна самостоятелност. Негово е правомощието да избере да продължи или да не продължи лицензията, т. е. той е действал в съответствие със закона. С оглед на това единствената проверка за законосъобразност на оспорения отказ е дали административният орган е упражнил дискреционната си власт в съответствие с целта на закона. Съгласно чл. 20, ал. 2 ЗРТ Съветът за електронни медии, при упражняване на правомощията си, се ръководи от интересите на обществото, като защитава свободата и плурализма на словото и информацията и независимостта на доставчиците на медийни услуги. Непродължаването на срока на лицензия, правата по която не са и не могат да бъдат ползвани безспорно съответства на интересите на обществото най-малкото поради принципа за правна сигурност. Съществуването в правния мир на лицензия, правата по която не могат, с оглед на действащата законодателна уредба, да бъдат упражнени създава правна привидност, която не допринася за развитието на медийните услуги. С оглед на това съдът счита, че органът е упражнил дискреционната си власт в съответствие с целта на закона, което прави оспорвания отказ законосъобразен. Ирелевантни за законосъобразността на акта са твърденията на жалбоподателя, че заплащането на дължимата годишна такса доказва, че лицензията му е действаща. Този факт не се оспорва от регулаторния орган и именно поради това той се произнася изрично с оспорвания акт като отказва продължаването на срока й. Неоснователно е твърдението, че не е посочено правното основание за издаване на оспореното решение. Видно от самия акт, той е издаден на основание чл. 32, ал. 1, т. 9 ЗРТ. Тази норма визира компетентността на органа да взема решения за изменение на лицензия за радио дейност, за създаване на програми, предназначени за разпространение чрез електронни съобщителни мрежи за наземно аналогово радиоразпръскване. Нормата на чл. 125 ЗРТ съдържа процедурни правила за продължаване срока на действаща лицензия, поради което не е правно основание за издаване на оспорения акт и правилно не е посочена като такова от органа. С оглед на изложеното досежно липсата на законови критерии, по които органът да извършва преценката за продължаване на лицензията, то не е налице и друго законово основание за издаване на решението освен посочения чл. 32, ал. 1, т. 9 ЗРТ. Видно от изложеното твърденията на жалбоподателя за незаконосъобразност на оспореното решение са неоснователни. Твърденията му биха могли да имат своето основание на плоскостта на целесъобразността на приетите законодателни решения, но това е извън компетентността на съда и предмета на делото. С оглед на изхода от оспорването, направено от ответника по жалбата искане и на основание чл. 143, ал. 4 АПК съдът следва да осъди "Радио Експрес" ЕАД да заплати на ответника адвокатско възнаграждение за осъществена защита от юрисконсулт. Размерът на възнаграждението следва да бъде определен на основание чл. 8 във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 150 лв.