Решение № 7432 от 20.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9348/2018 г.

Решение № 7432 от 20.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9348/2018 г., VII о., докладчик съдията Юлия Раева Производството е по реда на чл. 208 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ръководителя на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма "Околна среда" 2007 – 2013 г. и главен директор на Дирекция "Оперативна програма "Околна среда" при Министерството на околната среда и водите (МОСВ) срещу Решение № 3409 от 22.05.2018 г., постановено по адм. дело № 2795 по описа за 2018 г. на Административен съд София-град. Касационният жалбоподател навежда доводи за недопустимост на съдебното решение, тъй като съдът е бил сезиран с жалба срещу акт, който не подлежи на обжалване. Допълнително излага аргументи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон. Относно присъдените разноски счита, че извършването им е недоказано, отделно от това не става ясно как съдът е изчислил техния размер. Иска отмяна на съдебното решение и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът – община Перник, чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба и счита, че решението следва да бъде оставено в сила по съображения, изложени в представен по делото писмен отговор. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от процесуално легитимирана страна, в срока по чл. 211 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. По делото не се спори, че община Перник е бенефициер по договор № ОП-29/22.12.2009 г. по проект № 58111-105-296 "Канализация на гр. Перник" по Оперативна програма "Околна среда" 2007 – 2013 г. Проектът е приключен, извършена е верификация на окончателно искане за средства № 11 и е извършено окончателно разплащане по проекта на 22.02.2012 г. След окончателното плащане ръководителят на УО е извършил изравняване на съотношението безвъзмездна финансова помощ/собствен принос и е приел, че бенефициерът следва да възстанови определена сума. Относно размера на подлежащата на възстановяване сума бенефициерът е уведомен с две отделни писма. С първото писмо (изх. № 08-00-1998 от 17.11.2016 г.) община Перник в качеството й на бенефициер е уведомена, че следва да възстанови сумата от 2 769, 63 лв. по проект № 58111-105-296 "Канализация на гр. Перник" по Оперативна програма "Околна среда" 2007 – 2013 г. Във второто писмо (изх. № 08-00-1998 от 21.02.2018 г.) ръководителят на УО приема, че е допусната очевидна фактическа грешка при пресмятането на подлежащата на възстановяване сума и че общият размер на подлежащата на възстановяване сума по проекта следва да се счита 370 012, 77 лв. вместо 2 769, 63 лв. С обжалваното решение съдът е приел, че е сезиран с оспорване срещу акт за поправка на очевидна фактическа грешка, обективиран в писмо изх. № 08-00-1998 от 17.11.2016 г. на ръководителя на УО на Оперативна програма "Околна среда" 2007 – 2013 г. и главен директор на Дирекция "Оперативна програма "Околна среда" при МОСВ, подлежащ на обжалване по реда на чл. 145 и сл. от АПК. По съществото на спора съдът е обосновал, че не е налице допусната очевидна фактическа грешка, тъй като в първото писмо не е формирана воля за възстановяване на сумата 370 012, 77 лв. Следователно процесният акт е незаконосъобразен поради съществено нарушение на административнопроизводствените правила. По изложените съображения е отменил акта и е присъдил в полза на жалбоподателя адвокатско възнаграждение в размер на 4 200 лв. Решението е валидно, но недопустимо. Основателно е оплакването на административния орган за недопустимост на решението поради липса на подлежащ на обжалване административен акт. Действително в процесното писмо е посочена разпоредбата чл. 62, ал. 2 от АПК като правно основание за изменение размера на сумата, подлежаща на възстановяване. Органът също така е указал на бенефициера, че актът за поправка на очевидна фактическа грешка подлежи на обжалване пред Административен съд София-град по реда на АПК. Дадената обаче от органа правна квалификация и указанието, че актът подлежи на обжалване, не променя неговия характер. В случая водещо значение при преценката дали жалбата има годен предмет на обжалване е характерът на първото писмо, защото след поправката първоначално издаденият акт и поправеният образуват едно цяло и обективират единната воля на административния орган. В случая обаче първото писмо не носи белезите на властническо волеизявление, тъй като с него не приключва производство по искане за верификация на конкретна сума. Напротив, по делото е безспорно, че е извършено плащане по окончателно искане и с писмото се иска възстановяването на част от платените средства. Както съдебните състави многократно са посочвали и производството по верификация, и процедурата по определяне на финансова корекция, след влизане в сила на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ), са регламентирани като административни по своя характер. И двете завършват с издаването на индивидуален административен акт, но същите са различни правни институти, които се реализират като процедура в рамките на различни производства и при различни материалноправни предпоставки. Съгласно чл. 62, ал. 3 ЗУСЕСИФ управляващият орган извършва верифициране на разходите (т. е. проверка за допустимост на същите) след проверка на документите, представени към искането за плащане и проверки на място, когато това е приложимо. Условията за допустимост на разходите са регламентирани в чл. 57 и 58 ЗУСЕСИФ. Съгласно чл. 71, ал. 1 от ЗУСЕСИФ, чрез извършването на финансови корекции се отменя предоставената по глава трета финансова подкрепа със средства от ЕСИФ или се намалява размерът на изразходваните средства – допустими разходи по проект, с цел да се постигне или възстанови ситуацията, при която всички разходи, сертифицирани пред Европейската комисия, са в съответствие с приложимото право на Европейския съюз и българското законодателство. Чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕСИФ предвижда, че финансовата корекция се определя по основание и размер с мотивирано решение на ръководителя на управляващия орган, одобрил проекта, след спазване на процедурата по чл. 73, ал. 2 ЗУСЕСИФ, като се вземат предвид характерът и тежестта на нарушението и финансовото му отражение. В конкретната хипотеза обаче не е налице нито определена от ръководителя на УО финансова корекция, нито е реализирана процедура по верификация на разход. В писмото се изразява воля на ръководителя на УО, отправена до бенефициера за възстановяване на сума, изплатена по ДБФП. Предвид липсата на обективирана в писмото воля, която да очертава отказ за верификация или волеизявление за определяне на финансова корекция, искането за възстановяване на сумата по договора не представлява административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК. По същите съображения процесното писмо, с което се изменя конкретна сума от първото писмо, няма характер на индивидуален административен акт. При спор между страните дали в действителност община Перник дължи възстановяване на посочената сума по договора редът за защита на бенефициера е единствено исков и ще касае изпълнението на подписания договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ. В рамките на исковото производство страната по договора, претендираща възстановяване на заплатена по същия сума, носи тежестта да докаже основанието, на което претендира възстановяване на сумата. Така изразената воля и в двете писма представлява единствено искане от страна на ръководителя на УО за възстановяване на изплатена като верифицирана сума по същия договор в посочен размер. Тъй като спорът не попада нито в приложното поле на процедурата по верификация (претендира се възстановяване на вече верифицирани и изплатени средства), нито на производство по определяне на финансова корекция (предвид липсата на воля на управляващия орган по програмата за определяне на такава), същият следва да се разглежда като спор за възстановяване на сума по договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ. Процесното писмо няма характер на индивидуален административен акт, поради което и редът за защита е исков, а не в производство по реда на чл. 145 и сл. от АПК (в този смисъл Решение № 15557 от 13.12.2018 г. по адм. дело № 7365/2018 г. на ВАС, седмо отд.). Подсъдността на делото пред общите или административните съдилища следва да се прецени от съда, разглеждащ делото. Релевантни за определянето й са видът на договора, чието приложение се спори (административен или граждански), както и характерът на отношенията, развили се въз основа на този договор. Преценката по тези въпроси обаче е в компетентността на съда, който разглежда иска. По изложените съображения административният съд е постановил недопустимо решение поради липса на индивидуален административен акт, предмет на контрол за законосъобразност - чл. 159, т. 1 АПК. Съдебното решение следва да се обезсили, а производството по делото да се прекрати на основание чл. 159, т. 1 от АПК. Съобразно изхода на делото в полза на ответника следва бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. за всяка инстанция или в общ размер на 200 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение Р Е Ш И: ОБЕЗСИЛВА Решение № 3409 от 22.05.2018 г., постановено по адм. дело № 2795 по описа за 2018 г. на Административен съд София-град. ПРЕКРАТЯВА производството делото. ОСЪЖДА община Перник да заплати в полза на Министерството на околната среда и водите разноските по водене на делото в размер на 200 (двеста) лева. Решението е окончателно.