Определение № 3924 от 02.04.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2389/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за устройство на територията /ЗУТ/. Образувано е по частна жалба на П. Ангелинина и И. Попов и двамата от гр. Банско, чрез процесуалния им представител адв. Радулов, срещу определение № 2419 от 12.12.2023г., постановено по адм. дело № 279/2023г. по описа на Административен съд /АС/ - гр. Благоевград, с което е оставена без разглеждане жалбата им против заповед № 01 – 23 – 11 от 24.02.2023г. на Кмета на община Банско, с която е одобрен подробен устройствен план – изменение на план за регулация и план за улична регулация (ПУП – ИПР и ПУР) с цел разделяне на УПИ I, кв. 123 по плана на гр. Банско и образуване на четири нови УПИ – I – 501.4584, кв. 123 с отреждане „за спорт и атракции“, УПИ I – 501.808, УПИ II – 501.809 и УПИ III – 501.810, кв. 123а /идентични с новообразувани имоти идентификатори № 02676.501.808, 02676.501.809 и 02676.501.810/ с отреждане „за обществено обслужване“, както и изменение на улица от о.т. 48 до о.т. 49 в съответствие с действителното й местоположение и ширина и проектиране на нова улица от о.т. 28а до о.т. 17а и с което производството по делото е прекратено. С определението жалбоподателите са осъдени да заплатят разноските по делото. В частната жалба жалбоподателите твърдят неправилност на определението, като постановено в противоречие със закона и събраните по делото доказателства – отменителни основания по чл. 209 т. 3 АПК. Твърдят, че е неправилен извода на съда за липса на правен интерес, като напротив навеждат съображения, че попадат в кръга на заинтересованите лица по чл. 131 ал. 2 т. 4 ЗУТ, тъй като с оспорения план се изменя предназначението на имот, който е съседен на техния. Посочват, че по делото е установено, че към заповедта няма план за застрояване, но не е ясно на какво основание съдът е приел, че жалбоподателите няма да бъдат засегнати от такъв план, който ще бъде изготвен. Излагат и съображения за незаконосъобразност и нищожност на оспорената заповед, като твърдят, че одобреното изменение на плана за регулация засяга повече от един квартал и кметът на общината не е бил компетентен да издаде заповедта, а няма решение на Общинския съвет за това, както и че се засяга имот публична общинска собственост – площад, като пак липсва решение на ОбС за промяна на предназначението му, още повече като посочват, че е недопустимо промяна на предназначението на имот, който е публична общинска собственост. Искат оспореното определение да бъде отменено и делото да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. Претендират разноски. Ответникът Кметът на община Банско, чрез процесуалния си предстъвител адв. Гемков, изразява становище за неоснователност на частната жалба. Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК, от страна – адресат на оспореното определение, за която то е неблагоприятно и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което частната жалба е процесуално допустима. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. За да постанови оспореното определение АС – гр. Благоевград е изложил съображения за липса на правен интерес за жалбоподателите П. Ангелинина и И. Попов от оспорване на заповедта за одобряване на ПУП – ПР и ПУР за съдения на техния имот УПИ I, кв. 123 с разделянето му на четири УПИ и обособяването им в нов кв. 123а, тъй като видно от представените по делото доказателства, включително приетата и неоспорена от страните съдебно техническа експертиза, жалбоподателите не са в кръга на лицата по чл. 131 ал. 1 във връзка с ал. 2 от ЗУТ. Приел е, че това е така, тъй като от доказателствата е установено, че Ангелинина е собственик на УПИ I – 615, кв. 122, а Попов е собственик на УПИ II – 594, кв. 122 по плана на гр. Банско, които имоти се намират от юг на пл. „Илинден“ през улица, тъй като самият пл. „Илинден“, а именно УПИ I, кв. 123 е ограден от четири страни от улици. Посочил е, че от СТЕ е установено, че изменението на плана за регулация засяга само кв. 123, като съществуващия в него УПИ I по действащия план e отреден „за обществено хранене и търговия“, а изменението се изразява в разделянето на кв. 123 на два нови квартала, а именно кв. 123, в който остава обособена част УПИ I с променено предназначение „за спорт и атракции“, а от останалата част на стария УПИ I се обособява нов кв. 123а, в който са предвидени три нови УПИ I, II и III вече отредени за „обществено обслужване“, за което съдът е приел, че е идентично с предназначението по действащия ПУП, а именно „за обществено хранене и търговия“. По отношение на одобпеното изменение на плана за регулация е посочил, че изменението се изразява в откриване на нова улица от о.т. 17а до о.т. 28а между новообразуваните кв. 123 и кв. 123а, която следва съществуваща на място улица, която не засяга имотите на жалбоподателите. При тези установявания съдът е приел, че имотите на жалбоподателите не са предмет на самия план, не са предвидени намалени отстояния към техните имоти, включително през улица, доколкото с оспорената заповед не се одобрява план за застрояване, както и не е предвидено ограничение в режима на застрояване и ползване, съответно е извел липса на предпоставките по чл. 131 ал. 2 т. 1, 2, 3 и 5 ЗУТ. Достигнал е до извод и че не е налице хипотезата на чл. 131 ал. 2 т. 4 ЗУТ, тъй като имотите на жалбоподателите се намират през улица от имотите, предмет на плана, съответно не са непосредствени съседи на същите, за да се обоснове правен интерес от промяна на предназначението на имотите в обхвата на заповедта. Поради това е приел, че след като не се установяват критериите на чл. 131 ал. 2 т. 1 – 5 от ЗУТ, за жалбоподателите не е налице правен интерес от оспорване на заповедта за одобрение на ПУП – ПР и ПУР, оставил е без разглеждане жалбата им на основание чл. 159 ал. 1 т. 4 от АПК и е прекратил производството по делото. Определението е правилно. Правният интерес от оспорване на всеки административен акт е абсолютна положителна процесуална предпоставка за допускане на оспорването, включително при претенция за нищожност на акта. В ЗУТ разпоредбата на чл. 131 ал. 1 във връзка с ал. 2 разписва лицата, за които е признато право на жалба срещу актове, с които се одобряват ПУП, според която засегнати от одобрен ПУП са собствениците или носителите на ограничени вещни права в засегнат имот или собствениците на съседни имоти при посочените в ал. 2 условия, а именно: имотите - предмет на самия план; съседните имоти, когато ПУП се създава свързано застрояване между тях и имот или имоти, включени в обхвата на плана; съседните имоти, включително имотите през улица, когато се допускат намалени разстояния; съседните имоти, когато се променя предназначението на имота - предмет на плана. По отношение на жалбоподателите правилно АС – гр. Благоевград е приел, че не са налице предпоставките по посочените разпоредби. Видно от доказателствата по делото имотите на жалбоподателите не са предмет на плана, нито в частта на одобрения план за регулация, нито в частта за одобрената улична регулация, с която не се засягат границите на УПИ I – 615 и УПИ II – 594, кв. 122 по плана на гр. Банско, които са собственост на двамата жалбоподатели. Промените в регулацията касаят само имотите в кв. 123 по сегадействащия ПУП – ПР, които обаче не се явяват съседни на имотите на жалбоподателите, както правилно е приел първоинстанционният съд, тъй като се отделят със съществуваща на място улица, която обаче не е предмет на плана за улична регулация, одобрен с оспорената заповед. В тази връзка е правилен извода на съда, че в случая двамата жалбоподатели не се явяват заинтересовани лица и по смисъла на чл. 131 ал. 2 т. 4 ЗУТ, тъй като тази разпоредба признава право на жалба при промяна на предназначението на имот, но само за собствениците на имоти, съседни на имота, предмет на плана. Съответно на законовите разпоредби съдът е достигнал до извод и за липса на предпоставките по чл. 131 ал. 2 т. 2 и 3 ЗУТ, тъй като с оспорената заповед не е одобрен план за застрояване, съответно тези две хипотези са неотносими в случая, тъй като касаят случаите на предвидено свързано застрояване или допуснати намалени отстояния при одобрен план за застрояване. Тук следва да се посочи и че е неоснователно възражението в частната жалба за неправилност на определението, тъй като съдът не е отчел, че с бъдещ план за застрояване биха могли да бъдат засегнати права на жалбоподателите. Съдът се произнася в рамките на оспорения акт и съобразно неговото съдържание, а не съобразно бъдещи, евентуални предвиждания, които към момента не съществуват. При последващо одобряване на застроителен план, ще е налице нов акт, срещу който съобразно правилата на ЗУТ, жалбоподателите биха могли да се защитят при засягане на техни права. Наведените в частната жалба възражения за незаконосъобразност, включително евентуална нищожност на оспорената заповед са неотносими в настоящото производство. Същите биха били предмет на разглеждане само при наличието на допустима жалба. Поради изложеното и настоящият състав намира за правилен извода на първоинстанционния съд, че частните жалбоподатели не са измежду кръга на заинтересованите лица по смисъла на чл. 131 ал. 1 във връзка с ал. 2 ЗУТ и съответно за тях не е налице правен интерес да оспорват заповедта. По изложените съображения оспореното определение като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора е неоснователно искането на частните жалбоподатели за присъждане на разноски. Воден от горното и на основание чл. 221 ал. 2 във връзка с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение