Определение № 50700 от 05.10.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1611/2022 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Електроразпределение Юг“ ЕАД със седалище и адрес на управление в гр.Пловдив, представлявано от процесуалния му представител юрисконсулт К. А. срещу решение № 669 от 7.12.2021 г, постановено по гр.дело № 1828/21 г на Окръжен съд-Пловдив, 10 състав, с което е потвърдено решение № 261239/19.4.21 г по гр.дело № 7826/20 г на РС-Пловдив, 18 състав като са отхвърлени като неоснователни предявените от касатора срещу Ш. Н. П. обективно съединени искове за признаване дължимостта на сумите 7683, 31 лв-главница, съставляваща стойността на допълнително начислена електрическа енергия за периода 14.12.18 г-16.6.19 г за обект в [населено място], [улица], вх.Г, ет.2, ап.6, както и сумата 335, 08 лв-обезщетение за забавено плащане за времето от 13.8.2019 г-16.1.2020 г. В касационната жалба се подържа, че обжалваното въззивно решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон. Ответникът по делото Ш. Н. П. оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор, депозиран чрез назначения от съда особен представител адв.М. Л. от АК-Пловдив.Подържа, че не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационен контрол. Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. От данните по делото се установява следното: Предявени са положителни установителни искове, с които ищецът „Електроразпределение Юг“ ЕАД със седалище и адрес на управление в гр.Пловдив иска да установи, по отношение на ответника Ш. Н. П. дължимостта на сумите 7683, 31 лв-главница, представляваща стойността на допълнително начислена електрическа енергия, в резултат на извършена корекция, за периода 14.12.18 г-16.6.19 г, по партида за обект в [населено място], [улица], вх.Г, ет.2, ап.6, както и сумата 335, 08 лв-обезщетение за забавено плащане върху претендираната главница за времето от 13.8.2019 г-16.1.2020 г.Представеният по делото констативен протокол от техническа проверка на средство за търговско измерване № 417649/12.6.19 г, подписан от свидетеля и приетото по делото неоспорено заключение по допуснатата съдебно техническа експертиза обективират данни за неправомерно присъединяване към електроразпределителната мрежа, чрез кабел, свързан с изходящия към абоната фазов кабел, захранващ жилищния обект на потребителя, което е довело до неизмерване в цялост на употребената такава.Изпълненото присъединяване е извършено без да се отваря и разпломбира търговския електромер. С обжалваното въззивно решение Пловдивски окръжен съд е приел, че първоинстанционното решение, с което исковете са отхвърлени като неоснователни следва да бъде потвърдено.Дружеството-ищец е лицензирано да осъществява дейността си по „разпределение“ на електрическа енергия“ на обособена територия, в границите на която се намира и обекта на потребление, докато „снабдяването“ с електрическа енергия с тези обекти, в това число и процесния се извършва от друг субект-„ЕВН България Електроснабядване“ЕАД.Ищцовото дружество е начислило сумата по фактура № [ЕГН]/2.8.19 г като дължима, вследствие на корекция по сметка, след извършена на 22.5.19 г проверка, към който момент са в сила ПИКЕЕ /обн.ДВ бр.35/30.4.2019 г/.Начислението е извършено при липса на законово основание тъй като „Електроразпределение Юг“ ЕАД не е лицензирано да извършва снабдяване с електрическа енергия.Доставката на ел.енергия на крайните потребители се извършва по договор, сключен с крайния снабдител, т.е. „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД. В чл.98а ал.2 т.6, б.“а“ и „б“ от Закона за енергетиката е посочено в полза на кои правни субекти е възможно да се извърши корекция на сметката по правилата на чл.83 ал.1 т.6 от ЗЕ /наречени за краткост ПИКЕЕ/ и това са крайния снабдител и клиента на потребената енергия.Съгласно новите ПИКЕЕ /ДВ бр.35 от 30.4.2019 г/ като титуляр на правото да се извърши корекция на сметката на потребителя не е посочен доставчикът на ел.енергия, а операторът на електроразпределителната мрежа-чл.56 ал.1 ПИКЕЕ, а според ЗЕ операторът на мрежата няма право да продава електрическа енергия на потребители.Операторът на електроразпределителната мрежа осъществява разпределението на ел.енергията по тази мрежа и отговаря за функционирането й, за нейната поддръжка, както и връзките й с другите мрежи.Следователно налице е противоречие между чл.98 ал.2 т.6 б.“а“ от ЗЕ и подзаконовия нормативен акт-чл.56 ал.4 от ПИКЕЕ. На основание чл.15 ал.3 от ЗНА при противоречие между правилник и нормативен акт от по-висока степен, правораздавателният орган прилага нормативния акт от по-висока степен. Ето защо сумата по фактурата се дължи на доставчика, а не на оператора. В изложението на основанията по чл.284 ал.3 ГПК са посочени касационните основания по чл.280 ал.1 т.1 ГПК, т.1 и т.3 ГПК.Формулиран е материалноправният въпрос: при преизчисляване на количеството електрическа енергия, измерено чрез средството за търговско измерване, кой има право да получи от крайния битов клиент, начислената в резултат на корекцията сума-операторът на електроразпределителната мрежа или крайният снабдител. На съда са служебно известни съдебни решения, постановени по реда на чл.290 ГПК №№ 99 от 7.7.22 г по гр.дело № 2615/21 г на ВКС, ГК, Трето ГО, решение № 55 от 30.5.22 г по гр.дело № 1421/21 г на ВКС, Четвърто ГО, № 85 от 27.6.22 г по гр.дело № 2528/21 г на ВКС, Четвърто ГО, решение № 56 от 21.6.22 г по гр.дело № 1629/21 г на ВКС, Четвърто ГО, решение № 60269/22 г по гр.дело № 1054/21 на ВКС, Трето ГО, решение № 61 от 2.6.22 г по гр.дело № 1898/21 г на ВКС, Трето ГО.С тези решения е прието, че отговорът на въпроса се съдържа в чл.55 и чл.56 ал.1 и ал.2 от ПИКЕЕ, а именно: в случаите на преизчисляване на количеството електрическа енергия право да получи от крайния битов клиент, начислената в резултат на корекцията сума има операторът на електроразпределителната мрежа не крайния снабдител-доставчикът на ел.енергия.Уредбата на чл.55 и чл.56 от ПИКЕЕ е в рамките на законовата делегация и не противоречи на нормативен акт от по-висока степен, включително не противоречи на общото правило, че за доставена до потребителя ел.енергия се заплаща цена, която съгласно действащия ЗЕ е регулирана от държавен орган.Налице е подзаконово възлагане на вземането, легитимиращо оператора на мрежата, вместо доставчика да го начисли и получи и това възлагане не противоречи на нормативен акт от по-висока степен.Касае се за специални норми, които дерогират общите такива.В подкрепа на извода за липса на противоречие между законов и подзаконов нормативен акт, освен специалния характер по последния е и начина по който са приети самите ПИКЕЕ-по предложение на доставчика-крайния снабдител и на разпределителя на ел.енергия-оператор на електроразпределителната мрежа. Върховният касационен съд, Трето ГО намира, че касационно обжалване на въззивното решение следва да бъде допуснато на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК по така поставения материалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора и е обусловил решаващите мотиви на съда.Същия е постановен в противоречие с цитираната по-горе съдебна практика. Предвид обстоятелството, че ответникът се представлява от особен представител, на касатора следва да бъде възложено задължението да внесе възнаграждение за процесуално представителство пред настоящата инстанция в размер на 600 лв. Воден от гореизложените мотиви, Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение