Решение № 4180 от 20.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1028/2018 г.

Решение № 4180 от 20.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1028/2018 г., V о., докладчик съдията Мария Николова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с § 149 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на АПК (обн. ДВ бр. 77/2018 г.). Образувано е по жалба на К. Велчев срещу решение № 428/17.11.2017 г. постановено по административно дело № 598/2017 г. по описа на Административен съд /АС/ - Враца. Касаторът обжалва съдебното решение като твърди, че е налице касационното основание по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което обжалваното съдебно решение е неправилно. Съображения за уважаване на касационната жалба са изложени и в писмена молба. Иска от съда да отмени решението и оспорваната заповед. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касация – Директорът на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи /ОД на МВР/ – Враца не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, след като се запозна с обжалваното съдебно решение, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, след съвещание, намира следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима. Подадена е в законоустановения срок, от надлежна страна, за която е налице правен интерес от оспорването и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение състав на АС Враца е отхвърлил жалбата на К. Велчев срещу Заповед № 369з – 941/13.07.2017 г. издадена от директора на ОД на МВР – Враца, с която на основание чл. 194, ал. 2, т. 4, вр. чл. 197, ал. 1, т. 3, чл. 200, ал. 1, т. 12 и чл. 204, т. 3 от Закона за Министерство на вътрешните работи /ЗМВР/ на К. Велчев е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от шест месеца. За да отхвърли жалбата съдът е развил подробни съображения, че оспорената пред него заповед е издадена от компетентен орган, в изискуемата от закона писмена форма, като съдържа всички реквизити по чл. 210, ал. 1 ЗМВР, без допуснати нарушения на дисциплинарната процедура, в срока по чл. 195, ал. 1 ЗМВР, в съответствие с материалния закон и целта на закона. Решението е правилно. Административният съд е обсъдил задълбочено събраните по делото доказателства и въз основа на тях правилно е установил фактическата обстановка, която не се оспорва от страните. От доказателствата по делото безспорно е установено, че на 10.03.2017 г., около 07. 10 часа от гр. Мизия до площадката на АЕЦ "Козлодуй" ЕАД с автобус на фирма "Боди М-Травъл" ООД гр. Враца е пътувал младши инспектор К. Велчев – старши полицай в "Охрана на обществения ред" от група "Охранителна полиция" към Районно управление /РУ/ – АЕЦ Козлодуй, без предварително закупен талон за пътуване. Правилно административният съд е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен административен орган съобразно чл. 204, т. 3, вр. чл. 37 ЗМВР, в предвидената от закона форма, без допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Неоснователни са доводите в касационната жалба, че не е спазен срока по чл. 195, ал. 1 ЗМВР, тъй като на дисциплинарно наказващият орган нарушението и самоличността на нарушителя са станали известни на 05.05.2017 г. Това твърдение е наведено и пред първоинстанционния съд, който подробно го е обсъдил, като изводите му са правилни. По делото е налична справка рег. № 5735 р-2697/05.05.2017 г. изготвена от комисията назначена със заповед рег. № 5735-21/10.03.2017 г. и адресирана до директора на ОД на МВР. Върху тази справка, обаче е налице резолюция за изменение на състава на комисията за извършване на проверка поради това, че в първоначалната комисия е участвало лицето, което е установило нарушението. Разпоредено е повтарянето на процесуални действия, за да се обезпечи независимост на проверката. Няма законова пречка дисциплинарно наказващият орган да извършва такава промяна. Чл. 207, ал. 4 ЗМВР предвижда такава възможност относно дисциплинарните нарушения по чл. 203, ал. 1, т. 2 -15. По аналогия същото правомощие може да се прилага и по отношение състава на комисия назначена по реда на чл. 205 ЗМВР. За резултатите от повторно извършената проверка дисциплинарно наказващият орган е уведомен със справка рег. № 5735 р-3448/15.06.2017 г., като считано от тази дата, с оглед разпоредбата на чл. 196, ал. 2 ЗМВР, заповедта за налагане на дисциплинарното наказание е наложена в срока по чл. 195, ал. 1 ЗМВР. Неоснователни са доводите на касатора относно неспазване на процедурата регламентирана в Инструкция № 8121 з-470 от 27.04.2015 г. за организацията на дейността по установяване на дисциплинарни нарушения и налагане на дисциплинарни наказания, събирането и обработката на информация за състоянието на дисциплината и дисциплинарната практика в Министерството на вътрешните работи /Инструкция № 8121 з-470/2015 г./ и незапознаването на касатора със Заповед № 5735 з-21/10.03.2017 г. на началника на РУ АЕЦ Козлодуй. Инструкцията регламентира правилата за установяване на дисциплинарните нарушение и налагането на дисциплинарни наказания в МВР. При противоречия и несъответствия между Инструкцията и ЗМВР, вкл. и относно въведените с Инструкцията формални изисквания по отношение на процедурата по установяване на дисциплинарно нарушение във всеки конкретен случай следва да се тълкува относимо към спазване на регламентираната в по – високия по - степен нормативен акт процедура, при което нарушение от категорията на съществените ще е налице само при установяване на неспазване на въведената организация на дейността по установяване на дисциплинарни нарушения и налагане на дисциплинарни наказания с Инструкцията, имащо за резултат нарушение на установените от законодателя правила за провеждане на дисциплинарното производство в специалния закон – ЗМВР, каквото в случая не е налице. В този смисъл са и Решение № 3467/11.03.2019 г. по адм. дело № 449/2018 г., Решение № 3463/11.03.2019 г. по адм. дело № 448/2018 г. Данните за извършеното дисциплинарно нарушение са за такова по чл. 200 ЗМВР, поради което не е било необходимо издаването на заповед за започване на дисциплинарно производство. Заповед № 5735 з-21/10.03.2017 г. на началника на РУ – АЕЦ Козлодуй е за извършване на проверка по чл. 205, ал. 2 ЗМВР, а не е заповед по чл. 207 с. з. Заповедта е издадена във връзка с докладна записка рег. № 5735 р-1242/10.03.2017 г. По делото са налични доказателства, че в хода на образуваната със Заповед № 5735 з-21/10.03.2017 г. проверка са изискани сведения от полицейските служители, вкл. от касатора. В намиращото се на л. 67 от дело 598/2017 г. по описа на АС Враца Сведение рег. № 5735 р-3379/13.06.2017 г. се установява, че Велчев е запознат със заповедта, вкл. със заповедите за нейното изменение, както и за изясняването на какви обстоятелства се изискват сведенията. Касаторът е запознат със Справка рег. № 5735 р-3448/15.06.2017 г., с която е приключила проверката започната със Заповед № 5735 з-21/10.03.2017 г. Не е нарушено правото му на защита. Правилни са изводите на съда, че Велчев е извършил нарушението, за което му е наложено дисциплинарно наказание. Касаторът е имал задължение за предварително закупуване на талон за пътуване за ползване на ведомствен транспорт, предвид Заповед № АД-767/23.03.2005 г. на изпълнителния директор на АЕЦ Козлодуй, като същият регулярно пътува със служебния автотранспорт. Същият не е доказал, че е пътувал с предварително закупен талон или че са били налице извинителни причини, за пътуването му без такъв. От преписката е видно, че всички служители закупили талон веднага след слизане от автобуса, не са предложени за наказание, като наказващият орган е отчел обективната невъзможност за закупуване на талони за пътуване от гр. Мездра и гр. Враца. В този смисъл Решение № 14546/27.11.2018 г. по адм. дело № 446/2018 г. Дисциплинарната отговорност на служителя е ангажирана за неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, за което чл. 200, ал. 1, т. 12 предвижда налагането на дисциплинарното наказание "порицание". Неоснователни са доводите на касатора, че извършеното от него нарушение е маловажно и малозначително. Налице е нарушение на т. 19 от Етичен кодекс за поведение на държавните служители в Министерството на вътрешните работи предвиждаща, че държавният служител пази доброто име на институцията, която представлява. Извършеното нарушение е станало достояние на трети лица. Съдебното решение не е необосновано и не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдът е събрал и обсъдил поотделно и в тяхната съвкупност всички събрани по делото относими доказателства. Видно от мотивите на обжалвания съдебен акт съдът не е допуснал грешки при формиране на вътрешното си убеждение в насоките, които не са установени от закона. По изложените съображения обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила Ответникът по касация не претендира разноски, поради което такива не му се присъждат.